Безброй автори са останали в историята със своите страшни разкази и безспорно кралят тук е Стивън Кинг. Неговите думи от хорър романа "То" оживяха за втори пореден път на голям екран тази година - роман на повече от 30 години се превърна в актуален филм. За щастие има доста вечни книги, но ще признаем, че са времеемки. Ще ви предложим друга алтернатива (ако можем да го наречем така), която не може да се сравнява със Стивън Кинг, но пък е идеална за една страшна вечер с приятели. Но не вечер с пуканки на дивана пред телевизора, а с компания и разговори, достойни за кошмар. Вие ще сте актьори, автори и... уплашени хлапета едновременно.
Обиколихме бездънната яма на Интернет пространството и събрахме 13 (числото никак не е случайно) кратки истории, които ще ви изплашат или пък разсмеят, но няма да ви оставят безразлични. Прочетете ги и ще има какво да разказвате на 31. Съветваме ви да не гасите лампите тази вечер, защото:
1.Това не е история
Това съм аз. Тук съм. Сменям думите, които четеш, както променям това, което този човек пише. Аз съм тук от известно време. Независимо дали ме помниш. Понякога казвам името ти, когато заспиваш, или шепна нещо в ухото ти.
Спомняш ли си, когато крещях в главата ти и те паникьосах, а сърцето ти се разтуптя бързо? Това беше забавно. Чудиш се кой съм аз. Това е напълно естествено. Разбира се, вече знаеш. Аз съм теб.
Аз съм истинският ти. Аз съм умът, който беше тук, преди да откраднеш тялото ми, преди да забравиш, че си паразит. Аз съм детето, което изглеждаше погрешно, питаше грешни въпроси и видя грешното нещо ... но вече не съм толкова малка. Може да си ме забравил, но все още съм тук. Винаги съм била тук.
2. Защо той не се прибра?
"Да бъда първият човек, който се отзовава при сигнали за катастрофи винаги е било травмиращо за мен. Бих казал, че това е най-травмиращото от професията ми. Но днес, когато се опитах да извадя смазаното тяло на малкото умряло момиченце, то отвори очи и ми се изсмя, седейки изкривено от колана на седалката... Днес моментално разбрах, че това ще е последният ми работен ден.", разказът на полицай към колега, малко преди да почине в катастрофа...
3. Къде е мама?
Прибрах се и чух как мама ме вика от кухнята. А докато събувах обувките си, я чух да ми шепне от другата стая: "Не отивай."
4. Пак заповядай!
Седях си сам у нас и се чудех къде се е дянал телефонът ми. Не можех да го намеря и така исках някой да ми звънне, че си прошепнах: "Няма ли някой, да се сети да звънне?" . Изведнъж телефонът ми иззвъня, беше под завивките в леглото ми. Вдигнах го и гласът в слушалката ми каза просто "Пак заповядай".
5. Познай къде съм...
Не мога да се движа, да дишам, да говоря и да чувам. Наоколо ми е все тъмно. Ако знаех, щях да поискам да ме кремират.
6. Преструвай се на заспал, дано проработи
Нощта е напълно обичайна, а малко момче спи в леглото си. Чува стъпки пред вратата и се взира в тъмнината, за да види какво се случва. Вратата се отваря, скърца и се олюлява тихо, а през нея влиза убиец с труповете на родителите му в ръце. Убиецът мълчаливо ги подпира на стола отстрани и пише нещо на стената с кръвта, която тече от мъртвите тела. Не си тръгва, крие се под леглото на детето.
Момчето е замръзнало от страх. Опитва се да прочете написаното на стената и знае, че мъжът е под леглото му. Преструва се, че е проспал цялото нещо и все още не е буден. Момчето не помръдва, точно като телата на родителите сии тихо чува дъха, който идва изпод леглото му.
Минава един час, а очите му се приспособяват все повече към тъмнината. Опитва се да изясни думите, но му е трудно. Най-накрая успява да прочете присъдата си и усеща как нещо се размества под леглото му. Бях написал: "Знам, че си буден".
7. Очите на котката
Свикнал бях да мисля, че моята котка има проблеми със зрението. Тя не може да фокусира погледа си, когато ме гледа. Сега разбирам, че тя е гледала нещо зад мен.
8. Внимавай къде ходиш на гости
Забравих си ключовете в апартамента на приятелката ми, на която току-що бях на гости. Върнах се след по-малко от минутка и почуках силно на вратата. От съседния апартамент се показа жена и каза: "Защо чукаш, момче? В този дом от 25 години вече не живее никой."
9. Има някой под леглото ми
Слагах сина ми да спи, а той ми каза: "Тате, провери дали няма чудовище под леглото ми". Усмихнах се и погледнах, за да го успокоя, и го видях. Той беше там, друга версия на моя син, гледаше в мен и шепнеше: "Тате, има някой в леглото ми".
10. Десет
Един човек излиза от къщата си всяка сутрин по едно и също време, за да ходи на работа. Пътят му минава през психиатрична болница с двор и плътна дървена ограда. Всяка сутрин пациентите излизат на този двор и той ги чува как казват в унисон:
"10, 10, 10, 10, 10"
Един ден той открива малка кръгла дупка в оградата и съвсем естествено любопитството го подканва да погледне в нея. Поставя око върху гредата и една пръчка се забива рязко в окото му.
"Мамка му!", казва си той, докато се отдалечава уплашено от мястото. Следващото, което чува е:
"11, 11, 11, 11, 11"
11. Сутрешното лигавене
Обичах кучето ми да си играе с пръстите ми сутрин. Обикновено ми става по-меко и топло. И изведнъж видях кучето, седящо в другата стая, да се взира тихо в мен.
12. Стъкло
Събудих се от блъскане по стъкло. Първо си помислих, че е от вятъра. Нямаше откъде да идва освен от прозореца. Отново чух същия звук, но знаех, че идваше от огледалото...
13. Ужасът на 21. век
312-ти ден. Все още нямам Интернет. Това е!
П.С.: Пак съм аз. Всъщност ти. Тук съм. Не вярвай, всичко е измислено... освен мен.
