С колкото по-зрели мъже си има работа една жена, толкова повече рискува да опознае феномена на „бившата”. В един дълъг мъжки любовен живот има място за много бивши – всяка е оставила неизличими следи от ласки и нокти в (под)съзнанието му.
Не е лесно да се говори за бившата - предизвиках няколко приятелки за този разговор и само две от шест се подписаха в „Жената днес” с имената си. Не се подвеждайте обаче - главна героиня в тези монолози беше не „неговата бивша”, а „моята бивша”. Защото това са си отделни отношения, между жени, напълно равноправни. В тях любимият често остава някак необяснимо встрани – като ловен трофей, плячка, тотем, патрон, арбитър... В този задочен двубой (или многобой) актуалната жена често дори не е срещала бившата. Но живее със сянката й. Раздирана между страха от неизвестното и ужаса от откритието, прави опити да си я представи (нея и техния общ живот) - сглобява парче по парче мозайката, събира улики, слухти и души въздуха наоколо, преследва, проследява. Като хрътка, като Шерлок Холмс в пола, като следовател. Цената е висока: унижения, ревност, самопрезрение, ирационална паника.
Докато бях по-млада, стремежът да разбера какви са били жените преди мен ме превръщаше в нощна пеперуда, литнала неудържимо към пламъка. Предпочитах болката от познанието пред упойката на мъглата. Съдбата ми прати обаче суров учител в лицето на „моите бивши”. От един момент нататък „общият” мъж сякаш преставаше да бъде важен. Съществувахме само аз и „бившата” – самки, вкопчени в ината си да издържат. Днес мога да кажа, че дължа на моите бивши благодарност – в този сблъсък на воли открих хищника в себе си, дивата жена, калих се и се осмелих, познах настървението от битката и вкуса на кръвта. Разбрах също, че повече не искам да водя подобни битки.
Така с годините намерих по-добрия подход – дистанцията. Наблюдавам отдалеч своите бивши, получавам понякога откъслечни сведения за тях, но се движим по паралелни магистрали. Не изпитвам нито войнственост, нито нездраво желание за сближаване. Макар че, честно казано, ми стана приятно, когато най-главната „моя бивша” след дълги години въоръжен неутралитет ми прати поздрави по него. С времето почнала да ме харесва. Аз пък харесвам жилетката, която някога му е оплела – винаги се увивам в нея, когато ми е студено вкъщи.
