Има книги, които те сварват в точното време на точното място, поръчани сякаш по каталога на Съдбата и доставени от куриера на Вселената. Такава книга се оказа преди доста време за мен “Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт (изд. “Прозорец”). Тя достатъчно нашумя впоследствие – най-вече благодарение на факта, че беше екранизирана и че главните роли в киноверсията й бяха поверени не на кого да е, а на Джулия Робъртс и Хавиер Бардем.

Книгата обаче е далеч по-добра от филма – убеждавам се отново и отново, докато за пореден път я прелиствам. Имам чувството, че винаги съм познавала авторката, че ми е стара приятелка или сестра – че сме яли от една лъжица и сме си разменяли дрехите. Че нейните мисли са огледало на моите. И повтарям след нея като мантра: “Трябва да се научиш как да подбираш мислите си точно както всеки ден избираш какво да облечеш. Щом искаш да контролираш живота си, работи върху ума си. Да контролираш мислите си вместо те да контролират теб? Не става дума за потискане или отричане. Трябва да разбереш откъде идват негативните мисли и защо са дошли, и тогава – с голямо снизхождение и душевна сила – да ги отпратиш. Да ги оставиш да си тръгнат, разбира се, е жертва. Губиш стари навици, уютната стара злоба. Нужни са практика и усилия - трябва постоянно да бдиш и аз искам да бдя. Затова станах бдителна. Следя мислите си и ги контролирам. Повтарям обета по 700 пъти на ден: “Повече няма да съм пристан на болни мисли”.

Първият път, като ме чу да казвам това, ухото ми настръхна: “пристан” е място за спасение, вход. Представих си пристана – малко разнебитен, брулен от вятъра, но с добър излаз и дълбочина. Пристанът на моя ум е широк залив и само от него е достъпен островът на моята Същност. На него е имало войни, вярно, но с новия си господар (мен) залага на мира и на новата политика за защита. И сега – нека се разчуе през седем морета – вече има много по-строги закони за допуск на пристана. Не може повече да идвате с тежките си и обидни мисли. Нито с корабите си, пълни със заразни мисли, нито с корабите си, пълни с войнствени мисли – всички те ще бъдат връщани. Същото се отнася и за всякакви мисли, натоварени с гневни и гладни изгнаници, с бунтари и памфлетисти, с метежници и наемни убийци, с отчаяни проститутки, със сводници и изменници срещу държавата – не може да идвате повече тук. Канибалските мисли няма да бъдат приемани. Дори мисионерите ще бъдат претърсвани внимателно за искреност. Това е мирен пристан, вход към красив и горд остров, който едва започва да изгражда спокойствие. Ако понасяте новите закони, мои мисли, тогава заповядайте в ума ми – иначе ще ви върна всички обратно в морето, откъдето сте дошли.”

P.S. Когато всичко важно е вече казано, остава само да бъде чуто.