Нямам обичая да помня сънищата си и много рядко сънувам кошмари. Но един скорошен сън запомних – вероятно защото на сутринта се чудих дълго дали съм повече ужасена, или развеселена от неговото съдържание.

Нормалните хора обикновено сънуват в кошмарите си, че ги преследват, че умират, привиждат им се страшилища и катастрофични бедствия... А аз сънувах, че току-що съм се омъжила. При това за мъж, чувствително по-млад от мен, слабохарактерен и спиртосан, когото се налагаше тепърва да отглеждам барабар с всичките му роднини. И ужасена се питах насън: как и защо, по дяволите, съм се докарала дотук. Отговорите така и не получих, защото се събудих с радостно облекчение - в живота си такъв, какъвто е, необременен от горните дилеми.

Защо ви правя това самопризнание?

Защото то беше единственият ми личен принос към темата ни в един от последните броеве на "Жената днес” – за прелестите на младия партньор. Разбира се, мога да ви засипя с оптимистични теории, но истината е, че практиката в този „спорт” ми куца.

Аз съм маратонец в „зрелия” жанр – винаги съм се увличала по доста по-големи от мен мъже. Може би затова навремето си въобразявах, че наближа ли 40-те, изведнъж ще се сдобия с куп млади гаджета – като компенсация и награда за предишното постоянство.

Нищо подобно не се наблюдава днес, когато съм на прага им. Може би не съм остаряла достатъчно? Майчинският ми инстинкт се е одремал? Това трябва да е обяснението, защото, съдейки по изследваните от мен исторически и литературни героини (Жорж Санд, Един Пиаф, Айседора Дънкан, Маргьорит Дюрас, Агата Кристи...), тъкмо съчетанието в едно на „мама” и „любовница” е онова, което прави неустоима зрялата жена. Особено ако е преуспяла – в професионален, материален или творчески план, – тя е обект на въжделения и искрен плам у младия мъж, който има нужда както от икона, която да боготвори, така и от твърда (и грижовна) почва под краката си. Затова и писателят Джордж Бърнард Шоу възкликва: „Винаги ми се е искало да напиша нов „Едип”. Можете ли да ми обясните защо той е толкова отчаян, когато открива, че се е оженил за собствената си майка? Та това би трябвало още повече да увеличи влечението му към нея!”.

А не е ли всъщност младият любовник вече задължителен едва ли не атрибут от арсенала на „успялата жена”?

Попкултурата внушава, че мускулестите жребци са част от статуса й – точно както около „успелия мъж” непременно кръжи плеяда сочни руси гаджета. Дали пък редом с култа към младостта не крепне и един друг - „култ към зрелостта”? Май той също има своите привърженици и адепти – казвам го, разбира се, с всичките необходими кавички, намигане и авто-ирония.