Ето я и трета част на нейната история, на историята на Яна. След първите две, ако все още ви е останало кураж, прочетете и последната. Много сила се иска, за да се изправиш след всичко, на което съдбата подлага това момиче. Но тя върви с високо вдигната глава, не спира и се усмихва.

  • Преди да кажеш "гу", кажи - Louis Vuitton! Първа колекция за новородени
  • Алекс от Ергенът: Имам силно доверие само на майка ми!
  • Майка на дете с Даун: Убеждаваха ме да го изоставя. Малкото сладко човече в кувьоза!
  • Чаровните снимки, с които Кейт Мидълтън поздрави всички майки
  • Ирра: Много ми харесва да бъда майка! Винаги съм искала да имам много деца!
  • Ана Пападопулу: Не си спомням как съм живяла, преди да имам деца
  • Вяра, която вярва, че ще счупи рекорд на Гинес за най-дълго модно ревю край река (ВИДЕО)
  • Писмо до баба - на жената с дебелите плитки, която не познавам
  • Една жена със силно послание: Ако не обичаме себе си, как да очакваме от друг да ни обича?
  • Трогателно писмо до моя син: Не забравяй, че сам определяш правилата!

В следващата година и половина, едно след друго ми се случваха всякакви странни неща – попадах на видеа, книги, публикации и всякакви статии уж случайно, които обясняваха защо сме тук. Има ли смисъл от нашия живот, какъв е смисъла всъщност, какво е кармата, какво е енергията. Започнаха сънища и подтиквания да възвърна търсенето си в посока „защо”.

Все повече се интересувах от здраве и здравословно хранене. Спортувах все по-активно и възвръщах силата си. Симптомите от клиничната депресия напълно изчезваха, благодарение на това. Все по-често започнах да влизам в книжарници и да си купувам книги на тема личностно развитие. Виждах връзката между ума, душата и физическото тяло.

Възвърнах жаждата си за живот и развитие.

С течение на времето и активните тренировки тялото ми започна да постига прекрасни резултати. Попаднах на състезание по фитнес и културизъм и замечтах да участвам и аз някой ден. Бях жадна за изяви, за промяна и може би, за самодоказване. Банковият сектор вече ми тежеше и усещах, че това не е моя път, въпреки че бях успешна и растях нагоре по стълбицата. Предложиха ми директорска длъжност и аз отказах. В последствие напуснах сферата.

И това беше едно от най-смелите ми и правилни решения.

По време на бременността си качих 40 кг. Но от тях вече нямаше и помен. Бях на 35, когато се осмелих да попитам един от най-успешните треньори по бодибилдинг, дали би могъл да се заеме с мен. Още помня ясно моментът, когато се изправих пред него за първи път и видях одобрение в погледа му. Бях много щастлива за първи път от толкова години.

Днес, този човек е един от най-важните хора в живота ми. Защото повярва в мен и в моите възможности.

Започна 7-месечна подготовка със стриктна диета и тежки тренировки. Не беше никак лесно. Няма да изпадам в подробности какво ми костваше физически, ментално и финансово. Но горях в това! А когато гориш в нещо, значи със сигурност е твоят път. Дойде и моментът да стъпя на сцената – готова, бляскава, уверена и щастлива, че това ми се случва. Не се интересувах какъв ще е резултатът, аз просто се наслаждавах. Наредих се до много момичета - дългогодишни състезателки, с ясното съзнание, че съм дебютант.

И за мен това беше победа.