Закуските от нашето детство не включваха чия, елда и пробиотичен кефир. Те бяха ръчно омесени от ранобудна баба или майка. Събуждаха ни с гъделичкащ апетитен аромат, който се провираше под вратата и ни дърпаше за носа. Едва преглътнали последния залък, тичахме да играем навън, все още с лютеница в ъгъла на устата и с петна от айрян (или кафе Инка с прясно мляко) по новата рокля. Но на никого не му пукаше?! Важното е, че си сит, доволен и ти предстои цял ден за игри. Защото си дете, защото е лято...

Затова ароматът на току-що изпържени мекици и гледката на топяща се пудра захар по златистите бухтички винаги ще ни напомня за детството и за безгрижните дни. И когато успеем да откъснем няколко дни от времето си на възрастни, за да се върнем пак у дома, където мама или баба пак да ни изпържат мекици, ние всъщност се връщаме... в детството. Посягаме към салфетката, за да избършем лютеницата от ъгъла на устата си, но ръката ни увисва във въздуха... И вместо да се правим да добре възпитани дами, просто се облизваме и се усмихваме.

Бухтичките са меки, топящи се в устата тестени топчета, които крият в сърцето си малки парчета сирене. А златистата им хрупкава коричка е поръсена с нежна пудра захар.

Защо ги обожавахме като деца:
Защото всяка бухтичка оприличавахме на животно, растение или предмет. Така, стига да имаш достатъчно въображение, само на закуска може да изядеш 3 динозавъра, 2 рака и 1 слънчоглед.

Снимка: Росица Николова

Как се приготвят:
4 яйца
1 кофичка кисело мляко
1 ч. л. сода
няколко капки оцет
щипка сол
брашно, колкото поеме, за да стане на каша
150 г сирене

Содата се "гаси" в оцета, смесва се с млякото. Всички продукти се объркват, като сиренето се натрошава най-накрая.

От сместа се взема със супена лъжица. Пържи се в олио. Когато бухтичките са готови от едната страна, сами се обръщат и се пържат и от другата. Поръсват се с пудра захар.

Мекици
Кой не е ял мекици като малък? Кой не е тичал към улицата с 2-3 от тях в ръка. Мекиците са цариците на детското лято.

Снимка: Росица Николова



Защо ги обожавахме като деца:
Защото ни ги приготвяха в различни формички - пръчици, кръгчета, с пълнеж от яйце и сирене и др. Мекиците топвахме в кристална бяла захар или отхапвахме заедно с парче бяло, саламурено сирене. Но най-важното - можехме да вземем в ръка и да ядем навън, на улицата, седнали на пейката, при цялата тайфа от приятели от квартала.

Как се приготвят:
килограм брашно
40 г жива мая
хладка вода
сол

за плънка:
яйце
сирене
конфитюр

Замесва се меко тесто, което се оформя на топчета с еднаква големина. Оставят се да втасат около 30 минути. Всяко топче се разстила с пръсти, така че да се оформи на тънка кора. Може да се изпържи само така или да се сложат 1-2 лъжици плънка. Затваря се, като краищата се притискат с вилица, за да не се разтворят при пърженето.

Хляб, сирене и домат
Това не е просто закуска. Това е хапване за всяко време на деня, омайна класика за всички сетива... Децата ядат, защото доматът е току-що откъснат от гадината - сладък и сочен; бащите ядат, защото е божествено мезе за изстудената им ракия.



Защо ги обожавахме като деца:
Защото това ядах и Пепо, и Ники, и Ането, и даже злоядият Иво, дето баба му все го гонеше с паницата с попара по улиците.

Как се приготвя:
Баба омесва хляб, който разчупва още топъл; вади от домашното сирене, което реже на квадратчета и откъсва огромен, червен домат, налят със слънце, от градината... После няма правила.