Тази седмица в поредицата "Изгубени във времето" наистина ще се изгубим в истории от времената на траките. Наш водач ще е приключенецът Илиян Бучков. Вижте историята му и мегалитните му находки, за които се надява, че историците и археолозите ще обърнат внимание и ще проучат.
Защото във във всеки от нас живее по един приключенец, по един търсач, защото нашият свят, предлага толкова много за преоткриване. Познаваме ли планините, в които живеем? За колко от старите български обичаи сме чували, интересуваме ли се достатъчно от историята ни?
Вижте повече в репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV, както и в богатите ни галериии в статията.
"Казвам се Илиян Бучков. Работя в народен парк "Рила" като инспектор. Отговарям за района, който е над град Якоруда. Занимавам се от доста години с планински туризъм. Направил съм маршрути, които са, както ги наричам "3 в 1" – еко, с културен, познавателен и религиозен характер. Това е най-хубавата професия, смея да кажа. Всички в един момент, като приключим похода, започват да си мечтаят да работят моята професия", казва той.
Срещнахме Илиян в планината, неговия дом. Хижа Трещеник някога е построена от прадядо му като семейна вила.
"Много интересни преживявания може да има едно дете, което е израснало в планината. Когато започнах да се занимавам с туризъм, осъзнах че на съвременния турист не му е достатъчно вече само ходенето в планината и обясняване на местности", казва той.
"Съвременният турист иска да види нещо различно, нещо от местната история. Там, където минаваме, няма местност, която да няма някаква история. Моята работа беше да запиша и да проуча всяка една от местностите в района, като разпитвам стари хора и иманяри", допълва той.
Така започва да изследва богатствата на Южна Рила и да проучва праисторически масивни каменни градежи, наричани още мегалити.
"Тук почти навсякъде, на всяка скала, има нещо изсечено - някакъв символ, знак, съзвездие и т.н. Аз, когато ги откривам нещата, винаги присъстват и други хора - туристи, младежи. Всички се вживяват в ролята на Индиана Джоунс като откриватели. Започват да чоплят с ръце, да чистят мъховете, лишеите и винаги излизат нови неща. Умея да ги върна няколко хилядолетия назад в епохите, да се вживеят в тях, това е много важно", казва той.
Историите на Илиян са като от книга на Дан Браун, но писана за България. Според него нашият език крие закодирани послания. Кодовото четене той прави чрез древния език "ватан". Така, например, според него бойният вик "Ура" разшифровано, онзачава напред с бога напред. Ур - Ра - Ур означава напред; Ра - е бог. Прочететно обратно е Ра - Ур, което означава с бога напред, обяснява той.
"Рила планина, това е свещената планина на Бога баща – Ра Ла. Ра е слънцето, Ла е луната. Ра във всяка българска дума означава бог. Не случайно старото име на връх Мусала е Радобил, запазено е от името на Радoил – това е най-близкото село до връх Мусала. На турски е Мус Ал Ла - връх до бога. А Ра До Бил - кодовото четене е от дясно на ляво, става Бил До Ра - връх до Бога. Старото име на Вихрен е Ел тепе, евреите го наричат Елхаим. Разстоянието между тези три върха е по 48 км, получава се равностранен триъгълник – символа на Обентованата земя. Сутка, върха на Богинята майка, винаги е отъждествяван с женски полов орган. И става Су Ра Ел, Богиня майка, Баща и Божий син. Това е трибожието", разкрива той.
Според разказите на приключенеца, именно хората, населяващи Южна Рила са наследници на тракийския жречески род – беси. По време на една от експедициите си , той смята, че е открил централния храм на траките.
"Намираме се пред една от кръглите каменни постройки, в която е имал право да влиза само главния пазител на храма. В това помещение са пазени както ритуалните вина, така и психотропните гъби и билки, които са се използвали за предричанията. Втората кръгла постройка е била над земята. В нея са се помещавали седемте жрици, които са се занимали в проницания. Най-малката са я използвали за предсказания и е била най-чувствителна", казва той.
Мегалитните открития на Илиян се намират в най-високата част на връх Лопатица, където той е открил и древен слънчев календар.
"За да се вижда по-добре изсичането, поливаме с водичка. Символите, които са около календара, все още не са разчетени, но според мен са от коптската азбука. Точно на дупката на календара, в средата, поставяме пръчката, подобна на тази, която са поставяли в древността. Всеки ден в 12 ч. сянката попада в този ръб на фигурата. Точно отгоре е буквата алфа има и други символи", казва той.
"Много интересен е ето този ръб. При изгрев слънце сянката попада само в един ден от годината. Това е сутринта на 22 юни - това е лятното слънцестоене. В древността, преди 2000 години, сянката е попадала на 24 юни, това е Еньовден. Какво значи Еньовден? Всички знаят, че тогава се берат билките, но самата дума Еньо означава еньо, ена, едно на съвремения език. Това е първият ден от календара на годината. Затова говорим за летоброене", допълва той.
Освен по планинските склонове, Илиян търси сведения и от старите хора. Затова често обикаля селата и събира информация от местните. Последното място, което го изненадва, е стара църква в село Долно Драглище. Според него тя е по-ценна, отколкото се смята.
"Направи ми впечатление, че иконите са доста повредени и много стари. Писмеността, на която са написани псалмите и цитатите от евангелието, не е нито гръцка, нито латинска. Малко по-късно с приятели установихме, че това е коптската азбука. Твърде отдавна вече се знае, че коптската азбука е майката на гръцката и латинската", казва той.
"После ми направи впечатление, че всяка една от библиите, които държат светците в ръцете си, съдържат символа на слънцето, които ги има в местните черги, в чеизите. Това ме навежда на мисълта, че те държат така търсената и споменаваната в днешо време Библия бесика, библията на бесите. Знаем, че нашият народ, в нашия район е покръстен от епископа на сегашната Бяла паланка – казвал се е Никета и е провъзгласен за светец", допълва той.
"Единствената църква, в която е имало икона, стенопис на покръстителя на бесите е в село Добърско, сега светците не можах да ги различа. Твърде вероятно е да го има и него. Това е човекът, който е издействал от тогавашната римска власт да бъде преведен на последния оцелял от тракийците езици. Отвън на надписа на самата църква, има един надпис. Местните хора по,нят, че е била енорииска църка от началото на 16 век, но ако е така, едва ли ще е с коптското писмо. Твърде вероятно е да е доста по-стара от 4-5 век. Тези икони са страшно ценни, трябва да се запазят, трябва да се реставрират и вече това местната власт ще реши как да го организира", допълва той.
Илиян се надява, че измежду приключенските дни, наистина се е натъкнал на парченца история, които си струва да бъдат проучени.
"Имах щастието да открия нещата, преди да бъдат превзети от самата флора и опитвам се да ги запазя да са открити, за да бъдат видени от повече хора. Имам надеждата, че така скоро ще има интерес от нашата научна аудитория, археологическа и историческа, да бъдат направени по-сериозни проучвания", казва той.
"Аз се чувствам добре, когато видя, че съм си свършил добре работата, че всички са с блестящи очи, с широко вдигнати чела от това, което днес са научили и зърнали. Чувстват се горди от това, че са българи. От това, че съм вкарал нещо от моята енергия, във всички тях, защото това е един вид раздаване. Чувствам се удовлетворен и ми е хубаво", споделя той.
