На 7 август 1941 г. в Калкута света напуска индийският писател и философ Рабиндранат Тагор, лауреат на Нобелова награда за литература през 1913 г. Тагор става първият носител на отличието, който не е европеец, а това го превръща в един от най-известните индийци в света, редом с Махатма Ганди.
Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Британска Индия, като Тагор дава на Ганди прозвището си Махатма ("велика душа"), който от своя страна го нарича Гурудев ("божествен учител").
Отдаваме почит към живота и огромното литературното наследство на Тагор - 12 романа, над 100 разказа, близо 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки и други - с избрани мисли от индийския писател.
"Хората са жестоки, но човекът е благороден."
"Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки."
"Реката на истината протича през каналите на заблужденията."
"Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?"
"Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна."
"Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра."
"Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг."
"Какъв е твоят език, море? - Езикът на вечния въпрос. - Какъв език е твоят отговор, небе? - Езикът на вечното мълчание."
"Смъртта е угасване светлината на лампата при лъчите на изгрева, а не угасване на слънцето."
"Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия."
"Докато "аз-ът" беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, "аз" беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост."
"Всичко безкрайно свършва."
