В световната медицинска практика доплеровото изследване е въведено преди половин век от японския учен Сатомура. Чрез ултразвук той е изследвал движението на кръвта в съдовете. Апаратът излъчва ултразвукови вълни към еритроцитите и отчита разликите в честотите между излъчените и отразените вълни. Съгласно ефекта на Доплер, разликата е пропорционална на скоростта на движението им, която се регистрира звуково и графично. Повече от 100 години, след като  Кристиян Йохан Доплер (1842 г.) описва ефекта, наречен по-късно на негово име, академичната медицина днес разполага с апаратура за прецизно, бързо и безболезнено установяване на мястото на атеросклеротичните плаки и стеснението в артериите, както и наличието на тромбофлебит във вените.