В детска възраст гневът се свързва с тъга и депресия. Първата задача е да се разбере кое е довело детето до такава проява, защото детският гняв може да бъде защитна реакция от болезнено чувство, чувство за изолация, ниско самочувствие или обстановка, която детето не може да контролира. Проф. д-р Димитър Чавдаров в своята монография "Агресията” обръща внимание върху родителското поведение към децата.

Да се избягва физическо наказание. 

Всяко насилие срива емоционалното равновесие на детето и се превръща в урок по агресия. Темпераментът на детето се влияе от семейната среда и личния пример. Много малка е границата между наказанието, което може да възпитава и това, което провокира враждебност. Ако детето не е наясно защо го наказват сурово, изживява негативните емоции като липса на родителска любов. Децата, които са малтретирани, изграждат подобен стимул за насили над по-слабите от тях.

Научете децата на словесна защита.

Тя укрепва самочувствието им. Детето със самочувствие по-бързо развива реалистична ценностна система и преодолява по-леко дребни загуби, счупена играчка, неуспех в играта, обиден епитет.

Казвайте "не” с авторитет. 

Строгият тон и ограниченията трябва да бъдат много добре премислени, така че детето да познава границите на своята свобода. Постоянно налаганите ограничения имат тежки последици върху характера на бъдещия голям човек. Недопустимо е забраненото да се превръща в позволено и обратно.

Споделяйте с детето откровено и с доверие.

Обяснете как се чувствате и го помолете: "Имам силно главоболие, моля те, вземи по-безшумна играчка”. На такава ваша молба детето ще откликне и ще е доволно като съучастник в живота на възрастните.

Проявявайте обичта си. 

Понякога една прегръдка като израз на съчувствие е достатъчна да прекрати гневен емоционален изблик с ритане, блъскане, чупене. Когато са убедени в родителската любов, те с лекота прехвърлят проблема си и бързо се разтоварват. Сменете обстановката, изведете детето от помещението, но не го изоставяйте, не бягайте от него.

Осигурете му физически отдушник. 

За децата е естествено да реагират с физически действия - чупене, ритане, удряне, но ако им се обясни търпеливо: "Това не трябва да го правиш. Това не е правилния начин на реагиране”, детето няма да го възприеме като ограничение на свобода и достойнството му, а по-скоро като добронамерено напътствие. По-лесно е да излезете на разходка, да се включите в някаква игра, където детето да изразходва своята енергия, т.е. да трансформира гневния изблик в приятно физическо занимание.