Понякога ‘’модерните’’ тенденции си идват и отиват толкова бързо, че не успяваме да им обърнем внимание. Така е и с обувките за спорт – докато дойдат едни красиви, шарени или технологично обновени маратонки, вече е време за следващата тенденция.
Докато само преди 15 години продавачите в магазина ви убеждаваха, че по-плътна и шок абсорбираща пета и по-изваян свод е най-добрият избор, сега ни продават обувки, които повече приличат на цвичка или балетна пантофка, отколкото на маратонка. Nike току що пуснаха на пазара обувка за тичане, която прилича на чорап.
Струва ли си човек да обръща внимание на тази тенденция или и тя ще си отиде като всяка друга мода?
Наскоро бях лектор на една от най-големите треньорски конференции в САЩ и темата на лекцията беше: ‘’Как да спортуваме боси и да преминем към минималистични обувки, без пострадаме?’’. Поводът: все повече и повече треньори окуражават клиентите си да правят фитнес упражнения или да тичат с минималистични обувки и дори боси. Разбира се, има здравни и тренировъчни ползи от такава промяна, но не всеки крак е готов за този преход и много хора, особено дамите, свикнали с високи токчета, често се оплакват от болки и дори прекратяват заниманията заради дискомфорт.
Ако и вие сте на прага на такова решение или просто ви е любопитно какво ги е обхванало всички спортуващи боси и с ‘’интересни’’ обувки, ето няколко интересни факта за спортуването бос и минималистичните обувки:
-Човешкото стъпало е на поне милион и половина години. За сравнение най-ранните данни за използване на ‘’обувки’’ датират от преди 30 000 години. Накратко – инженерното чудо, наречено стъпало, се е развило без участието на твърда обувка в продължение на милион години, а опитите ни да го ‘’затворим’’ са сравнително нови. Учените предполагат , че стъпалото се е развило като структура за ходене, тичане, катерене и преследвачески лов с пълна свобода на движение.
-Стъпалото е естествената точка на контакт със земята. Всяка промяна в начина, по който стъпалото докосва земята, променя и механиката на движение. В зависимост от обувката това може да е минимално (като при цвичките) или много изразено (като при високите токове).
-Стъпалото има повече от 100 мускули и връзки, както и сложна система от кръвоносни, лимфни съдове, нерви, меки тъкани и кожа. 25 % от костите в тялото се намират в стъпалата, а всяко стъпало има 33 стави, от които 20 са активно подвижни. 18 от 19-те сухожилия в стъпалото свършват в пръстите на краката. Повече от 200 000 нервни окончания предават постоянно информация за позицията на тялото и средата, в която се намираме.
-Почти всички движения в тялото по един или друг начин са свързани със стъпалата чрез сложна система от фасция и мускули. Ако стъпалото има ограничена подвижност или чувствителност, това ще се отрази и на цялата механика на тялото. Неслучайно бойни изкуства, танци, йога, а дори и вдигане на тежести, традиционно се практикуват с боси стъпала.
-Съвременните обувки често са изработени така че предната част на обувката да се стеснява, а ако погледнете стъпалото си, отпред то е по-широко отколкото по средата. Така слагаме крачета, които са оформени като стъпалата на Фред Флинтстоун в обувчица като за Пепеляшка. Нищо чудно, че често ни боли. Когато пръстите са ограничени от страните на обувката, няма място къде да се движат независимо един от друг и с всяка стъпка ги смачкваме, приближаваме един към друг и създаваме различни деформации на пръстите и стъпалото. Много от болките в стъпалата и краката могат да се избегнат, ако човек смени обувките си с по-разумно изработени модели.
-Повечето обувки имат ток, изкуствено вдлъбнат свод под възглавничката, вдигната предна част на подметката, твърде тесен дизайн или недостатъчно стабилна горна част. Така те възпрепятстват естествената функция на стъпалото. Най-големите виновници в този клас са чехлите без каишки около глезена и високите токове, но много спортни обувки имат завишена височина при петата и също променят механиката на тялото и могат да доведат до промени в стойката, болки в кръста, таза и коленете.
-Mного спортни обувки са твърде тежки и твърди, имат прекалено изграден свод, висока пета, дебела подметка, обездвижват сводовете, притискат пръстите, влошават кръвоснабдяването и чувствителността. В научни изследвания хората, използващи такива обувки за тичане имат до 3 пъти повече контузии от хората, тичащи с по-меки и и минималистични обувки. Струва си да се замислим.
-За сметка на това повечето минималистични обувки са много леки, имат нулева подметка без вдигната пета, огъват се където е естествената линия на огъване на стъпалото, позволяват да усещаме различните повърхности, дават място на пръстите да се движат и не променят значително естествената механика на стъпалото.
В следващия материал ще ви покажа няколко упражнения от „foot gym’’ – специална тренировка за стъпалата с която да ги подготвите за минималистични обувки. Както не може да махнете гипс от ръката си и веднага да напишете изречение с красив почерк, така не може и да се хвърлите с главата (по скоро с краката!) надолу в практикуването на босо трениране или тичане с минималистични обувки.
Разбира се, като всяка тенденция и тази има своите критици – за изкуствени и твърди терени, за места където има стъкла и пирони, както и за хора с тежки дисфункции на стъпалата, минималистичните обувки не са подходящи. Използвайте здравия си разум, за да прецените и винаги се консултирайте с добър ортопед, който е в крак със съвременните изследвания, преди да предприемете големи промени. Най-вече, ако треньорът ви настоява да спортувате боси, уверете се, че се е погрижил да направи нужното стъпалата ви да са във форма за тази голяма крачка към здравето.
За финал, защото все пак сме дами, ви показвам няколко любими модела минималистични обувки за ежедневие и спорт:
2. New Balance Minimus – цялата Minimus серия е прекрасна – повечето подметки са нулеви, лекички и много приятни. Подходящи са както за тренировки на закрито, така и за тичане и туризъм.
Със съдействието на www.artofrealfood.com
