Измина се може би година откакто моето тяло и моето съзнание "не могат да се разберат"! Изпитвам панически страх от това, че може би съм болна буквално от всичко, което ми мине през ум. Всяко прочетено, чуто нещо от външно лице, изпатило си от дадена болест или преминава през нейното лечение, моето съзнание на момента започва да "убеждава" тялото ми, че то също страда от това. Естествено, както се досещате, съм минала всякакви прегледи при всякакви специалисти и всеки техен отговор е, че съм напълно здрава!
Но това не ме успокоява, защото моите болки продължават. Сменям един, два, три специалиста. Преминавам няколко пъти през едно и също изследване,но изпитвам само моментно успокоение и след известно време всичко продължава. Може би е важно да отбележа,че не се чувствам болна,а чувствам болка на определено място. Откакто усетих,че имам такъв проблем, ако мога да го нарека така, макар че не намирам друга подходяща дума, се мъча да се боря със съзнанието си и да си втълпя, че съм един напълно пълноценен и здрав човек, но страхът от дадената болка е по-силен от мен.
От тук съответно, след като пиша на вас, съм осъзнала, че този проблем е чисто психически, но просто явно не съм достатъчно силна, за да се справя с него или не мога да намеря подходящия подход към съзнанието СИ, макар че си е лично мое съзнание, явно "здравото" и "болното" ми Аз не могат да стигнат до споразумение! Моля ви за помощ! Благодаря!
Здравейте,
Връзката между душата и тялото е аналог на тази между материалния и нематериалния свят. Както нещата, които не сме в състояние да видим и докоснем, могат да подредят или разбъркат бита ни, така и мислите, чувствата, емоциите, копнежите ни могат да предизвикат телесни симптоми – често недоловими и необясними чрез методите на традиционната медицина. Въпреки че говорим за реалност на психиката и реалност на тялото – тези два свята са неделими и са в постоянна осмоза. Подобна взаимовръзка, наречена на професионален език психосоматика (от гр. психе – душа и сома – тяло) е твърде сложна.
Неслучайно се казва, че психосоматиката е лириката на медицината и епосът на психологията. Затова започвам отговора си на не толкова популярен език и препращам към детайли от по-дълбоките пластове на професионалното познание. Ще ми се да се въздържа от клиширани определения като това, че подобно състояние се определя като хипохондрия. То ще ви помогне точно толкова, колкото и данните от поредния преглед, който показва, че не сте болна – вие ще продължите да страдате. Ще продължите, защото имате нужда от това. Страхът от болестта идва да замести някакъв друг страх, който на подсъзнателно ниво ви се вижда толкова ужасен, че предпочитате да сте болна вместо да сте...онова, от което всъщност се страхувате. А кое е то - само вие може да разберете. Ако се осмелите, разбира се. Можем обаче заедно да се опитаме да повдигнем книжната завеса, съшита от медицински направления и изследвания, чийто положителен резултат не ви успокоява.
Вероятно сте от поколението, което се е докосвало до онази знаменита детска (а всъщност далеч не само детска) книжка на Джани Родари „Приключенията на Лукчо”. Ако не сте – съветвам ви да да я разгърнете час по-скоро. Дори на пръв поглед да не даде отговорите, които търсите по отношениена притесненията ви, най-малкото ще предложи един по-забавен поглед върху състоянието ви. Една от емблематичните героини в тази творба – едната от сестрите Графини Череши, сякаш е „абонирана” да се разболява. Нещо повече – болестта за нея е култово състояние, което сякаш укрепва привилегиите, които без друго предполага „аристократичният” й статус.”Ах, каква интересна болест – веднага ще се разболея от нея” коментира Графиня Череша, когато чуе за някаква нова диагноза. И макар на пръв прочит това нейно състояние да граничи с пародия, то много добре илюстрира факта, че болестта, макар и въобръжаема, носи някакви дивиденти. Респективно оздравяването предполага да се откажем от тях.
Често – макар и да не го искаме или осъзнаваме се хващаме за болестта като за спасителен пояс, за разменна монета срещу която да получим така необходимото ни внимание или за билет за VIP ложата, в която сме освободени от задължения.
Какъв е произходът на страданието точно във вашия случай можем само да допускаме. Като дете често ли боледувахте? А предпочитахте ли както Карлсон, който живее на покрива „да лежите в леглото си с висока, превисока температура”, вместо да играете с другит деца? Имате ли спомен някой от родителите ви (или значим близък) да е „изпускал” реплики от типа; „ще се разболея от тревоги по тебе” или „нямам време да си обърна внимание, за да се грижа за теб/вас” или нещо подобно? А някой около вас страдал ли е безмълвно, докато се окаже, че в крайна сметка действително има сериозни здравословни проблеми?
Може би пък очакванията на околните към вас са твърде много и тялото ви поставя спирачка, когато поведението ви не може? Или предпочитате да усещате някакъв симптом, който да поддържа усещането, че сте жива, вместо да проявявате активност и инициатива – естествените двигатели на това усещане, които обаче изискват повече енергия?
Подобни въпроси могат да ви накарат да се замислите и да намерите някакви пролуки към удачен за вас самата вариант.
Има различни тактики, които можете да следвате.
Едната е да се вслушате в тялото си. Къде точно ви боли или усещате симптома? Дадена зона в анатомията ни е свързана с определени компоненти в психиката и поведението. Може да потърсите информация в литературата или интернет за „езика” на смптомите и да помислите кое в отношението ви към хората и нещата бихте могла да промените.
Друга стратегия е парадоксална и почти противоположна на предходната – загърбете всякакви мисли за здравословното си състояние и спрете да обръщате внимание на симптомите (въобръжаеми или реални). Започнете с хъс и вяра да следвате мечтите си, да реализирате желанията си и да вървите към целите си. Правете го така сякаш сте по-издържлива от бегач на дълги разстояния, по-здрава от планинска кошута и ще живеете хиляда години. Дори страхът от болестта да се обади, продължавайте с мисълта „Ако трябва ще се свлека тук и сега, но ще си реализирам намисленото”.
Във финала на писмото си првите ценна догадка за баланса между „здравото и болното Аз”. Каквото и да си вземете от горните редове – пожелавам ви един Аз, с който да се почувствате в хармония.
