Повече от седмица ситуацията в Близкия изток е много напрегната и вероятно скоро няма да има примирие. Няма как да изолираме децата от новините и затова е добре да знаем как да говорим с тях по тази тема.
Саги Бреслав, социален работник и семеен терапевт, дава ценни съвети как да обясним случващото се на децата.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Първото и най-важно правило е да не лъжете
Децата, както и възрастните, искат да разберат кога ще се върнат към нормалния живот? Не е добре да се държите все едно нищо не се е случило. Детето долавя чувствата около себе си, вижда напрежението у възрастните и когато разбере, че е било лъгано, може да се разочарова и да спре да ви вярва. Най-правилно е да се опише ситуацията на детето такава, каквато е, но според възрастта му.
Когато ходим с детето в болницата за ваксина, не му казваме "ваксината няма да боли", а казваме "инжекцията ще боли, но след малко ще мине". Същото е и при въздушна тревога – казваме, че алармата е страшна, но отиваме в защитено пространство, което ни пази.
Изразяването на чувства
Сега не е моментът за натиск върху децата да „освободят“ чувствата. Всяко дете реагира различно. Някои ще изглеждат затворени в себе си, други ще покажат страх, а трети ще се развълнуват. Когато детето изразява емоция, е важно да му се даде пространство. Не критикувайте и не омаловажавайте неговите реакции.
Слушайте внимателно, прегръщайте го и му дайте надежда. Затворете конкретния разговор с положително твърдение. Съсредоточете се върху положителното.
Отделяйте време за съвместни дейности, рисувайте заедно, играйте, пейте, печете бисквитки, опаковайте подаръци, четете.
Ако ситуацията позволява, трябва да поддържате социалните контакти и да събирате децата с техните приятели.
Как отговаряте на въпросите?
Отговорете на всеки въпрос, не пренебрегвайте и не избягвайте някои питания. Когато детето зададе въпрос, отговорете му кратко, по начин, съобразен с възрастта и чувствителността на детето. Не добавяйте информация, за която не сте били попитани. Децата питат само това, което искат да знаят. С вашия конкретен отговор любопитството им ще бъде задоволено.
Някои важни акценти според възрастта на детето
Възраст 0-2 години: Бебетата на тази възраст нямат способността да говорят и да изразяват чувствата си. В същото време те са в състояние да поемат и запомнят впечатления от стресов период. Понякога бебетата ще бъдат по-раздразнителни, ще плачат повече и ще изискват допълнителни прегръдки и любов.
Възраст 3-5: Насърчавайте изразяването на чувства чрез игра и рисуване. В много случаи децата на тази възраст ще се чувстват безпомощни и несигурни. Децата на тази възраст нямат мисловни и езикови способности да се справят правилно със ситуацията, така че са много чувствителни към реакциите на родителите. Типично поведение на деца на тази възраст в извънредна ситуация: отдръпване към поведение, подходящо за по-ранните етапи на развитие, като страх от тъмното, кошмари, прояви на зависимост и прилепване към родител, заекване, загуба на апетит, объркване, страх от самота и желание да спи в леглото на родителите, отказ да ходи на детска градина или на училище.
Какво да кажа? Насърчавайте изразяването на чувства чрез игра и рисуване, обръщайте много внимание, поддържайте организиран график, доколкото е възможно.
Възраст 6-11: Децата на тази възраст са в състояние да разберат значението на значителна промяна в живота. В тази възраст феноменът на страховете и тревогите е изпъкнал. Някои деца могат да измислят въображаеми страхове, които на пръв поглед не са свързани със ситуацията. Други може да искат да бъдат въвлечени в подробностите на ситуацията. Типични поведения: отдръпване, подмокряне, смучене на пръсти, раздразнителност, зависимост, агресия, страх от тъмното, съпротива срещу сън сам, избягване на дейности извън дома или с приятели, главоболие и др.
Какво да кажа? На тази възраст ситуацията може да се детайлизира малко повече. Кой с кого се бори, какво ни пази и как да действаме в извънредни ситуации.
Възраст 12-14: Внимавайте с излагането си на фалшиви новини. На тази възраст децата вече са по-близо до медийните канали и социалните мрежи. Важно е да говорите и да изясните ситуацията, да филтрирате максимално съдържанието, на което не искате да бъдат изложени. Важно е да се подчертае намаляването на стреса и тревожността. Типично поведение: нарушения на съня, липса на апетит, бунт, физическа болка, нежелание да бъде с приятели.
Какво да кажа? Обяснете съществуващите усилия за защита и голямото значение на спазването на инструкциите.
Поддържайте позитивизъм пред децата и като цяло
Задачата сега може да е най-трудната от всички: не забравяйте, че поради обстоятелствата и живота, и това ще отмине. Уверете се, че се държите положително с децата, обрано и без паника. Споделете болката с по-възрастните, а не с децата.
