Повече от седмица ситуацията в Близкия изток е много напрегната и вероятно скоро няма да има примирие. Няма как да изолираме децата от новините и затова е добре да знаем как да говорим с тях по тази тема.
Саги Бреслав, социален работник и семеен терапевт, дава ценни съвети как да обясним случващото се на децата.
Първото и най-важно правило е да не лъжете
Децата, както и възрастните, искат да разберат кога ще се върнат към нормалния живот? Не е добре да се държите все едно нищо не се е случило. Детето долавя чувствата около себе си, вижда напрежението у възрастните и когато разбере, че е било лъгано, може да се разочарова и да спре да ви вярва. Най-правилно е да се опише ситуацията на детето такава, каквато е, но според възрастта му.
Когато ходим с детето в болницата за ваксина, не му казваме "ваксината няма да боли", а казваме "инжекцията ще боли, но след малко ще мине". Същото е и при въздушна тревога – казваме, че алармата е страшна, но отиваме в защитено пространство, което ни пази.
Изразяването на чувства
Сега не е моментът за натиск върху децата да „освободят“ чувствата. Всяко дете реагира различно. Някои ще изглеждат затворени в себе си, други ще покажат страх, а трети ще се развълнуват. Когато детето изразява емоция, е важно да му се даде пространство. Не критикувайте и не омаловажавайте неговите реакции.
Слушайте внимателно, прегръщайте го и му дайте надежда. Затворете конкретния разговор с положително твърдение. Съсредоточете се върху положителното.
Отделяйте време за съвместни дейности, рисувайте заедно, играйте, пейте, печете бисквитки, опаковайте подаръци, четете.
Ако ситуацията позволява, трябва да поддържате социалните контакти и да събирате децата с техните приятели.
Как отговаряте на въпросите?
Отговорете на всеки въпрос, не пренебрегвайте и не избягвайте някои питания. Когато детето зададе въпрос, отговорете му кратко, по начин, съобразен с възрастта и чувствителността на детето. Не добавяйте информация, за която не сте били попитани. Децата питат само това, което искат да знаят. С вашия конкретен отговор любопитството им ще бъде задоволено.
Някои важни акценти според възрастта на детето
Възраст 0-2 години: Бебетата на тази възраст нямат способността да говорят и да изразяват чувствата си. В същото време те са в състояние да поемат и запомнят впечатления от стресов период. Понякога бебетата ще бъдат по-раздразнителни, ще плачат повече и ще изискват допълнителни прегръдки и любов.
Възраст 3-5: Насърчавайте изразяването на чувства чрез игра и рисуване. В много случаи децата на тази възраст ще се чувстват безпомощни и несигурни. Децата на тази възраст нямат мисловни и езикови способности да се справят правилно със ситуацията, така че са много чувствителни към реакциите на родителите. Типично поведение на деца на тази възраст в извънредна ситуация: отдръпване към поведение, подходящо за по-ранните етапи на развитие, като страх от тъмното, кошмари, прояви на зависимост и прилепване към родител, заекване, загуба на апетит, объркване, страх от самота и желание да спи в леглото на родителите, отказ да ходи на детска градина или на училище.
Какво да кажа? Насърчавайте изразяването на чувства чрез игра и рисуване, обръщайте много внимание, поддържайте организиран график, доколкото е възможно.