Менингитът е заразна болест. Най-често причинителите са бактерии. Инфекцията атакува и възпалява мозъчните обвивки на главния и гръбначния мозък. Засягат се предимно децата. Болестта се развива много бързо за два - три дни и протича тежко. Усложненията при всеки пети, заболял от менингит, са глухота, епилепсия, трайно мозъчно увреждане с умствено изоставане.

Бактериите се предават при кашляне, кихане и при близък контакт. 

"Менингитите са заболявания, които предизвикват най-голямо безпокойство", е мнението на Националния консултант по епидемиология проф. д-р Мира Кожухарова, началник на отдел "Епидемиология и надзор на заразните болести” към НЦЗПБ. Възможност за профилактика и

намаляването на детска смъртност от менингококов менингит е ваксината срещу неговия причинител хемофилус инфлуенце тип Б.

Тази ваксина е добавена към комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит. 

С една спринцовка се осъществява ефективна защита от пет заболявания. 

Ваксините се прилагат в строго определена възраст, която се избира на базата на проучвания върху това, кога детето е изложено на най-висок риск от развитие на съответната инфекция и кога ефектът от ваксината е най-добър. Прилага се три пъти на 2, 3 и 4 месечна възраст на бебето. Неслучайно доц. д-р Андрей Галев от Военно-медицинска академия заявява: "Основен инструмент за превенция на менингококовия менингит е ваксинацията.”

Ако детето е болно и не може в момента да му се постави ваксина, тя се отлага до пълното му оздравяване.

Снимка:Thinkstock/Getty Images

 

В българския имунизационния календар от 2010 г. е включена още една ваксина, която предпазва от менингит - пневмококова ваксина. Тя е ефективна срещу друг бактериален причинител на менингит - стрептококус пневмоние.

Освен предотвратяване на менингит, с пневмококова ваксина се намаляват и пневмониите при децата до 5 годишна възраст.

Всички ваксини имат три важни качества: благоприятни ефекти за индивида, за обществото и за бъдещето.
Честотата на заразните заболявания е намаляла значително, но те не са изчезнали напълно. Например менингитът от хемофилус инфлуенцеот група Б може да се предава от хора, които носят причинителя в себе си, но не са болни. Не може да се види кой е заразен и кой не е, и детето може да се зарази от ваксино-предотвратимо заболяване от хора, които нямат оплаквания. 

Колективната защита чрез масовата имунизация действа.

Когато по-голяма част от децата са ваксинирани и имат имунитет към определена инфекция, дори и едно дете да се разболее, заболяването няма да се разпространи. Този процес се нарича групов имунитет. Когато обаче броят на децата с имунитет е по-малък, заболяването лесно се предава от човек на човек и се причиняват епидемични взривове.

У нас има ваксини срещу менингит, който се предизвикват от найсерия менингитидис. Тази ваксинация е задължителна за хора, пътуващи в страни от Субсахарна Африка, зона простираща се през целия континент между Сенегал и Етиопия, наречена "менингитен пояс”, където често се развиват епидемии. Други ваксини, които се препоръчват при пътуващи, са срещу: хепатит А и В, коремен тиф, бяс, японски енцефалит, кърлежов енцефалит, жълта треска. Ваксинацията се удостоверява с международно свидетелство за имунизация.

Проф. д-р Мира Кожухарова посочва като общо правило, че всички ваксини могат да се правят едновременно с други ваксини.

Единственото реално, достъпно и ефективно средство за профилактика на бактериалните инфекциите, водещи до развитие на менингит, са ваксинациите.