Хайде, няма да го казвам, че е цинично...
Ако бъдете потиснати с тази статия - предварително се извинявам…
Кога ли ще изтеглим и ние печелившия билет?!
Плащане!
За разлика от жената на снимката, която видимо си дава парите с удоволствие и има защо, при нас далеч не стоят нещата по-този начин. Ние освен,че не си даваме с охота и без това оскъдните пари, които получаваме, но няма и за какво.
Може би щяхме да си плащаме усмихнати, като повечето хора в другите страни, ако транспортът ни изглеждаше по този начин. Дори и старите ни трамваи можеше да изглеждат по свой начин - чаровни, чисти и атрактивни:)
Плащаме, стараем се да сме редовни и възпитани "пътници”, а в замяна получаваме потрошени, мръсни и изоставящи ни по пътищата автобуси. Обиди и ругатни понякога се сипят от раздразнени шофьори към възрастни хора ( и не само към тях), които се бавят, когато се качват.
Хлопването на вратите под носа ти, когато си тичал като обезумял да хванеш скапаният автобус, защото знаеш,че следващия е след 20 мин.
Спирки – страшни и недодялани.
(само за сравнение прилагам как изглежда спирка в чужбина и у нас).
Независимо, че си със заредена карта в ръка или перфориран билет при вида на свирепи контрольори самият ти започваш да се съмняваш в това!
Екстрите в градския транспорт!
Те са през всички сезони: есен -дъжд и чадъри много чадъри, които са толкова много, че като слезеш от автобуса все едно си ходил пеш, защото краката ти, панталона и блузата ти са мокри от чадъри от всичките тези чадъри: зима – кално, студено и…заледенооо.:) Парното до дупка, а когато се качиш с палтото, шалът, шапката и ръкавиците започваш да ги сваляш, защото в противен случай те очаква топлинен удър и всичко това гарнирано с претъпкан автобус. Да не забравяме обаче и другата крайност зловещия студ - палави снежинки гонещи се в автобуса и заледените прозорци от ниските температури, където хората започват инстиктивно да се притискат един към друг: пролетта - такава вече почти няма, но тя наподобява есента и след това идва моя любим сезон - бонбон: лятото – жега, пот, хора, много хора...отново, липса на климатици, задръствания, които между другото важат за всички сезони.
Шофьорите!
Тъй като те са изключително "стриктни” в спазването на своите графици ще споделя с теб, читателю една очарователна екстра, която се предлага в нашият градски транспорт.
Когато уважаемите "шафиори” не са в график те бързат като изоглавени, а вътре хората са кандилкат като тикви. По интересното обаче е забележете, когато са избързали в графика си започват да карат автобуса си с 20 до 30 км. в час. Умишлено забавят, почти спират на зелен сфетофар, докато светне червената светлина.
И тъй като това е практика веднъж не се сдържах и попитах шофьора: Ще карате ли или сме тръгнали на туристическа обиколка в София не желая да закъснявам за работа? Той ми отговори отегчено: "Ами тръгвайте навреме бе госпожо, като закъснявате!” (разбира се неговия график не съвпада с моето "навреме” за работа, както и на повечето пътници) за това и продължи отговаряйки ми : "Аз имам график трябва на всяка 3-та минута да съм стигнал до следващата спирка на вас, като не ви изнася слезте!”. Дали щеше да има подобен разговор в друга европейска страна?!
След като и други хора се размрънкаха (рабира се) под носа си, познайте какво стана – нищо! Пак продължи най-безцеремонно да "спазва” своя безупречен график.
Предполагам, че и на тях не им е лесно да карат трошляци. За нас също не е приятно, когато няма място в автобуса рано сутрин забързани за работа, а пенсионер с пазарска чанта вече те е избутал от автобуса. Но никой не може да решава кой, къде и кога трябва да се вози в градския транспорт! Въпрос на личен избор в крайна сметка.
Ако биха могли да се пускат автобуси на всеки 5 до 10 мин. рано сутрин и в късния следобед при всички положения ще е далеч по-добре. След като аз съм се сетила за това, дали и в общината не са го направили?!
Докога ще търпим тези своеволия? Докога ще има и дискриминация в градския транспорт за нас? До кога контролата ще допуска роми и клошари, които миришат зловонно да се возят безплатно, но видят ли дете, че картата му е изтекла с ден са готови да го обезкостят на мига.
Контрольорите!
Те са ми любима тема почти толкова колкото и шофьорите.
Като вълци, зли, свирепи и обезверени – това е описанието на хората за нашата контрола! Съжалявам, но това е действителността. Други пък казват: "Какъв човек трябва да си, за да работиш тази работа, да ходиш по автобусите и да се заяждаш с възрастни хора и деца?” Като ги гледам са прави и здрави съгласна съм, че и това някой трябва да го върши, но как?!
Не желая детето ми да бъде ограбвано и да плаща 2 лева за билетче на контрольори, които уж случайно забравили да върнат рестото му!
И обществото да не отреагира.
Кога ще се промени всичко това? Кога?
Знам, че ще остана отново като глас в пустиня....знам, защото животът в България ни накара да се спасяваме поотделно, за да оцелеем.
А може би греша и дано да е така!
Дишайте и без стрес – надеждата умира последна! :)
Един ден и ние може да се качваме щастливи и усмихнати в чистия градския транспорт:)
