Иска ви се той да остане. Обичате го, държите на него, чувствате се прекрасно около него.
Истината е, че някои мъже просто ни напускат.
Ние сме човешки същества с безброй много и различни емоции. Понякога сами себе си не разбираме - защо реагираме така, защо казваме тези думи... Какво остава да разберем действията и мисленето на друг човек?!
Ако той иска да ви напусне, оставете го да ви напусне.
Нищо не може да застане на пътя на един мъж (съпруг или любовник), ако той е решил да напусне жената до себе си. Нито детето, нито секси бельото на жена му.
Иска ни се да вярваме, че мъжът, когото обичаме, ще бъде винаги такъв, като в първите дни от запознанството ни. Че винаги ще е до нас, ще живеем в хармония и всичко ще бъде чудесно. Ако живеем с тези мисли обаче, просто ще заспим - един дълъг, летаргичен сън.
Истината е, че хората и обстоятелствата се променят.
Това, което е започнало вчера, може да се промени във всеки един следващ момент. Безсмислено и нездравословно е да отричаме тази истина. Оставете го да си иде.
Хората винаги идват в живота ни с причина. Често разбираме каква е била тя едва когато тези хора си тръгнат.
Оставете го да си тръгне, защото само така ще освободите място, за да влезе някой друг. И може би той ще бъде човекът, който ще остане завинаги до вас.
Не използвайте ръцете си, за да бършете сълзите от очите си. Използвайте ги, за да отворите широко вратата за новото. Гледайте го, докато ви напуска с широко отворени очи. Може сега да боли, но само така ще сте сигурни, че ще последва истинското емоционално израстване.
Освободете този мъж. Ако той тръгне на север - обърнете се на юг. Кой ще дойде от там? Може да се върне той самият. Като магнит. Може да намери обратния път към вас, след като самият той преживее своя емоционален катарзис. Ако не го направи, също като магнит, вие ще привлечете друго в живота си.
Ако той иска да ви напусне, най-логичният избор е да ви напусне. Вие може да направите много, за да промените решението - от разумни разговори, до безумни заплахи.
Оставете го да си отиде и мислете за това като за хвърлен камък в морето. Когато го хвърлите, не мислите какво ще стане с камъка, нали? Той може да потъне на дъното, а може и някоя вълна да го изхвърли на брега, обратно към вас. Хвърлете този камък и го оставете сам да се оправя. Първоначално боли. След това ставаме по-силни.
Ако той не ви обича достатъчно, за да остане, трябва вие да го обичате достатъчно, за да го пуснете.
Може би това не е вашата представа за любов. И това е нормално. В стандартните си прояви тя се асоциира повече със заедност, прегръдки, близост. Но е свръх любов, когато обичаш някого, да го оставиш да последва сърцето си. Всяко друго ограничение е егоизъм. А истинската любов не е егоистична. Тя дава, без дори да иска нещо обратно.
Нека любовта ви расте, но просто му покажете изхода!
