Глава трета от "Как се запознах с Г-н Екзотично излъчване"
Открих най-симпатичния французин в цяла България, а все още не съм открила начин да се запозная с него. Сигурно много жени попадат в такава ситуация. Може би някои действат директно - подхождат с цялата си увереност и женски чар, други пък се притесняват и дълго време само свенливо наблюдават обекта на чувствата си.
"Гей е!", уверено твърдеше една приятелка за мъж, който не я свалял. Само можех да мечтая за нейното самочувствие и гледна точка, която не поставяше под никакво съмнение собствената й привлекателност. А междувременно търсех различни варианти как да заговоря Г-н Екзотично излъчване.
"Ще те бутна в него, когато се разминем отново с него!"
Отхвърлям това предложение на русата си колежка с категоричен жест на ръката. Инфантилността на пубертетските години ми е далечна.
"Позвъни на вратата и се поинтересувай от услугите на фирмата, в която той работи!"
По-скоро сурикат би се заинтересувал от сладолед с морска сол, отколкото аз от бордове.
"Поискай му огънче."
Класически вариант за запознанство, нали? Толкова обикновен, че чак е клише. Не знам дали то, или пръстите ми, след като са държали цигара, миришат по-лошо. Какво ли не правим в името на тръпката. И всъщност струва ли си да го правим? Пропуших. Да, знам, че е вредно, но също така знам, че няма бивш пушач. Отказах активното пушене преди 7 години. Дробовете и пердетата вкъщи са ми благодарни за това решение. Позволявам си да изпуша 1-2 цигари при определени обстоятелства – ако съм ядосана, или напротив, ако ми е много приятно на някое парти. В случая използвам пушенето просто като възможност да излизам от офиса, за да се срещна с французина.
Да се запозная с другите французи, с които се засичаме в асансьора.
По-естествена и смела съм с хората, към които съм равнодушна.
Симпатията ме кара да се притеснявам и да съм несигурна – като желе върху филийка с масло. Ако познавам хора от обкръжението му, ще имам повече шансове да се сближим.
Попитах най-добрия си приятел как да се запозная с готин мъж. Поисках неговата гледна точка - като представител на мъжкия пол.
Трябва да стане естествено, това е най-важното. Просто му кажи "Здравей!" следващия път, когато се засечете в коридора или в асансьора. Попитай го как е. Със сигурност и той те е забелязал, поне като лице, което работи на същото място. Никога не знаеш колко врати може да ти отвори една навреме казана добра дума. Или колко пътища ще затвори пред теб, ако не я изречеш.
Според него един мъж не би намерил нищо странно в ситуация, в която симпатична жена го заговаря първа и демонстрира интерес към него, искайки да се запознаят. Страховете са само в главата на тази жена.
Представи си, че и той обмисля как да се запознае с теб. Това би могло да те поощри да направиш първата крачка. А ако не ти отговори, значи просто не става. Имаш ли нужда от такъв мъж? Не, нали?! И аз така си мислех.
Понякога мъжете са толкова умни и интуитивни!
С желание да го заговоря след този съвет и за да балансирам пропушването като крачка надолу, реших да възобновя уроците си по френски. Би му станало приятно да го заговоря на неговия език, нали? Да извадиш стария учебник и да го изтупаш от прахта може да е много полезно. Намерих си чудни, добре забравени неща. Използвала съм страниците на учебника по френски, за да суша в тях цветя. След като го разлистих, изпадаха множество лилави и бели горски теменужки. Дъжд от цветя в скута ми! На французите всичко им е романтично, дори и учебниците.
