Последният въпрос е много уместен, дами. Именно над него ще размишляваме днес. 

Колко от нас могат да се "похвалят" с връзка и/или първа среща с мъж, които е един или друг момент ти отравят повече живота, отколкото да го обогатяват?! Много, нали! Това е напълно естествено, защото заобикалящият ни свят, стресът и ежедневието подлагат тялото и психиката ни на редовни изпитания, чиито последици е произвеждането и зараждането на химични вещества в организма. 

Три са тези, които играят ролята на "лукавия" в интимните ни отношения.

#Окситоцин или още наричан "хормон на любовта". Той оказва своето влияние, след като двама души са били физически интимни. Това важи, както за връзките между мъж и жена, така и за тези между майка и дете. Окситоцинът не само поражда чувството на близост и любов, но и свързва двете души на емоционално ниво. Следователно, енергийната връзка с (не)подходящ партньор се засилва и влия на разума, когато отношенията загрубея. Да, отново говорим за зависимост. 

#Допаминът е хормонът на пристрастяването и зависимостите. Често говорим за благоприятното му въздействие, допринасящо за положителното емоционално състояние на един човек. За сметка на това, забравяме за неговия обратен ефект - този, който се проявява след първите разочарования в една връзка. Да, когато сме щастливи, допаминът поддържа чувството на радост, НО в период на отчаяние, той е причината да продължаваме връзка с неподходящ партньор. Причината? Спомените. Придържайки се за тях като удавник за сламка, ние се надяваме всичко да се оправи във взаимоотношенията ни с човека до нас. Този подход е изключително погрешен и вреден за нас, защото колкото и любовта да заслепява, отричането на реалността е истинско емоционално убийство.  

#Серотонинът е вещество изолирано през 1948 г. и познато като "хормон на щастието". Въпрос на гледна точка. Той допринася за емоционалното равновесие и ни помага да разграничаваме чувството за обич и любов. именно той е причината да усещаме "пеперуди" в стомаха, след първа среща с привлекателен (за нас) мъж. Да, но не бива да забравяме за себе си в една връзка. Важно е да се грижим за партньора си, но не за сметка на самите нас. Следователно е добре да наблюдаваме трезво поведението си и това на този, с когото сме.