В продължение на една седмица 3 млади французойки с различни професии проучват нуждите на хората с увреждания у нас. Работят по проект в подкрепа на идеите на Multicap (www.multicap.org). Първото им впечатление е добро. Видели са човек в количка, доста тежичък, возен от жена, но за да преодолеят по-високия бордюр, веднага се е притекъл човек от улицата. „Характерът на хората е трогващ”, споделя Катрин.
Катрин Буев е трийсетгодишна французойка от смесен брак
и носи българската фамилия на своя баща. Завършила е инженерство и работи в консултантска компания „Беаринг Пойнт” в Париж. Сега е в България като доброволка към проекта Multicap заедно с още две млади жени с различни професии. Обиколили са 15 страни в Америка, Африка, Азия и Европа. От срещите с хората с различни увреждания и представители на техните асоциации са подготвили документални филми.
Целта на проекта им е да убедят онези от нас, които не са общували отблизо с хора с физически и психически проблеми, по-лесно да преодолеят бариерата, неудобството, страха и да се убедят, че
хората с проблеми са преди всичко хора –
с чувства, с възможности за самостоятелен живот и свой индивидуален принос към обществото. В уеб портала www.multicap.org те могат да обменят практическия си опит, новости, методики, работа с администрациите и решения за излизане на хората с увреждания от изолацията.
Разговарям с Катрин в едно кафе до Софийския университет . На въпроса как е решила да стане доброволец тя разказва, че когато е била на седемнайсет, през ваканцията е работила като домашен помощник за семейство с дете на 13 години, родено с болестта на Даун . След тази лична среща с различието се замисля, че тези, които нямат в обкръжението си хора с увреждане, несъзнателно ги избягват. Днес заедно с двете си съмишленички са обединени от идеята да помогнат това да се промени. Катрин пояснява, че
това не е научната работа или дисертация на някоя от тях
„Това е проект с голям замисъл, защото в един сайт хората с увреждания се запознават с постиженията в отделните страни и могат да се възползват от тях”, обяснява тя. Например в Сидни, Австралия, е видяла улеснения за хората с намалено зрение само чрез промяна на цветовете на пода пред стълбите или пък чрез друг вид настилка към края на коридора или стаята. Още нови методики за обучителни курсове за движение с помощта на бял бастун.
Хуманността на проекта е все по-естественото приемане и присъствие навсякъде в обществото
и на хората с физически и психически увреждания. В същото време всеки човек с проблеми ще има по-лесен достъп чрез интернет до световното знание и постижения в тази сфера. Да си пожелаем както нашето, така и глобалното мислене да станат по-толерантни към хората с проблеми. Само така тяхното самочувствие и живот ще бъдат по човешки равностойни.
