Наричат го яйчелник, чупник или кукулник. Известен е още като пасха, писан кравай или великденски колак. Познат е и като великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло. Това е обредният хляб, който се меси за Великден.
Никой не е по-голям от хляба!
Обредните хлябове на Великден днес все по-често биват изместени от козунаците. Но в миналото те задължително са присъствали на празничната трапеза. Приготвяли са се в събота на Великата седмица от стопанката на къщата или от най-старата жена в дома. Преди да замеси тестото тя ритуално се е измивала и е обличала най-новите си дрехи.
Месенето на хляб е обричане, сливане с най-важното в бита на българина – зърното и водата, за да му се даде нов живот. Хлябът неизменно присъства на българската трапеза, дори там да няма нищо друго. Към него българинът винаги се е отнасял като към светиня - поставя парче пред иконата на Богородица, раздава питка с мед за здраве на сватби и кръщенета. На празници подаването на погача или кравай на по-възрастен човек, на родители или кумове задължително е свързано и с целуване на ръка, като израз на уважение.
Тайните на великденския хляб
- Великденският хляб задължително се приготвя от пшенично брашно. Житото е традиционно отглежда земеделска култура по българските земи. Символизира плодородие и разтеж.
- Вместо мая за замесването се използва квас. Активният квас се прави за около седмица. Смесете малко брашно с топла вода. Поставете ги в стъклен съд на стайна температура и го покрийте с кърпа. Сутринта и вечерта на втория ден захранете кваса с по 1 с. л. брашно и 1 с. л. вода. Сместа започва да се надига, да кипи и да образува балончета на повърхността. Затова е добре под буркана да имате кърпа, която да попива изкипялото. Според активността на кваса може да продължите да го захранвате в другите дни по веднъж или два пъти. След около 5 дни той е готов – активен и силен. За половин килограм пшенично брашно се използва 100 грама квас за замесване.
- По време на втасването на хляба върху тестото се поставя зеленина – здравец, лук, лапад или друго. Ако искате да отпечатите някаква форма, това е подходящото време. Поставете мотивът отгоре. Докато тестото се надига и увеличава обема си, формата ще потъва надолу и така ще остави красив отпечатък.
- Преди да се изпече, хлябът се намазва с разбито яйце. Така коричката му става златиста и много вкусна.
- Хлябовете са разнообразни по форма – кръгли, лирообразни, елипсовидни. Имат различни декорации – плетеници, пиленца, детелини. Характерният елемент от украсата им са яйцата – едно или няколко червени или небоядисани, които се поставят върху хляба преди изпичането му. Около гнездата им може да се направи украса с отпечатъци от зъбците на вилицата.
- Великденският хляб не се реже, а се чупи. Използването на нож символизира насилие, а на Великден православната църква призовава да се радваме и да бъдем смирени. Хлябът се разделя на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, като задължително се броят и децата.
- Обредните великденски хлябове са предназначени за семейната трапеза, за кръстника и за други близки.
