Един дъждовен есенен ден, около чаша ароматно кафе, с майка ми си говорихме за нещата от живота - семейство, приятели, работа и други.
Това, което намирам за красиво в отношенията майка-дъщеря е онзи магически момент, когато битовизмите са изместени от миг на откровения, носещи дълбок смисъл и значими послания.
По време на този разговор разбрах неща, които съм подозирала, но майка ми никога не е признавала пред мен.
Смятам, че тези "малки" тайни се отнасят за всички майка по света, дарили живот.
#1 - Плакала е заради теб... и то често.
#2 - В началото я е било страх.
#3 - Винаги е знаела, че не е идеалната майка.
#4 - Независимо от изминалите години, ние сме винаги на първо място за майките ни.
#5 - Винаги когато ни е виждала да плачем, майка ни е тъгувала за нас. Дори и да не го е показвала.
#6 - Наранявали сме я, но тя винаги е прощавала.
#7 - ...и не на последно място - ако има възможност би го направила отново.
