Най-доброжелателният обичай
в големия списък от самобитните български традиции е сурвакането.
Рано тази сутрин за втори път в живота си
прегърнах дряновото клонче, което още снощи бях зърнал, скрито зад елхата. Украсено с миниатюрни кравайчета, сушени плодове, чушки, царевица и шарена вълна, то е един удивително красив израз на човешкия копнеж за хармония и радост, за благоденствие и здраве. Тази година баба е залепила и златна пендарка, което придава особен тържествен блясък и празничност на тазгодишната ми сурвачка.
И така, в този първи ден на Новата година
аз - Ваш Мишо, съм удостоен с прекрасната възможност, със сурвачка в ръка като всесилен Аватар, да орисам дните, седмиците и месеците, цялата година с благодат, щедрост, мир и щастие.
Осланяйки се на вълшебните сили
на сурвачката (този магически древен "жезъл", за който и великият маг Гандалф би ми завидял), пожелавам на мама, тате, баба, дядо, а и на всички вас, скъпи мои читателки, любов и късмет. Призовавам всички добрини да се изсипят върху вас, да ви облеят благата на живота, а здравето и засмяното сърце да бъдат ваши неизменни спътници през цялата година!
"Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина,
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!"
Ваш Мишо,
Сурвакарче за втори път! :)
