С навлизането в последното тримесечие на първата ни годинка,
интересите на бебе Мишо станаха по-многобрайни. Качеството на игрите придоби нов характер, а времетраенето им значително се увеличи. Концентрацията върху даден предмет вече трае по-дълго отпреди. Обичайното за по-ранните месеци десетминутно заиграване, сега нарастна на 30-, дори 40-минутно нестихващо забавление.
Най-силно впечатление, обаче, напоследък ми прави
умението на играещото човече да манипулира с всяка играчка по предназначението й. Малкото синьо хипопотамче най-после доволно се пързаля върху колелцата си, побутвано от умното показалче на Мишо; многоцветната кожена топчица той търкулва пред себе си, за да стигне благополучно тя в ръцете на мама; върху барабанчето разпалено удря с ръка или с предмет. Копчето на пеещото автомобилче натиска, за да зазвъни отново то с веселата си мелодия. А кутийката с бибероните отваря от раз.
Когато сме във ваничката,
особено любимо ни е плуващото в нея гумено пате. Освен че плува, то през цялото време на къпанто е стискано, мачкано, разтягано... и всичко това – за да носи удоволствие на бебе Мишо с впечатлителните си патешки крякания. С една дума – вече чудесно знаем, че играчките не стават за ядене! Е, понякога интересът напуска въпросната играчка, прехвърля се на друга, а за да отдъхнем от понатрупаните познания, релаксираме с пълзене, облегнати на коленца и длани, с търкалане във всевъзможните му там посоки и огласяне на цялото околно пространство с мощния ни звънлив и силно заразителен бебешки смях.
Но за да не ни омръзнат играчките бързо, бързо
(а това при бебетата редовно се случва), често пъти се налага изоблното и разнообразно наличие на такива, редовната смяна на старите с нови или пък поднасянето на доскоро скрити и позабравени стари.
От първостепенно значение за доброто развитие
както на психическото, така и на физическото състояние на нежното мъниче, е редовното съзнателно и активно участие на нас, родителите, в игрите. Освен че е по-забавно, е и по-полезно. Общуването чрез определени команди ("Дай топката", "Къде е тате?", "Пляскай с ръчички" – всички тях вече изпълняваме без грешка) стимулира мисловната дейност на детето, провокира го да търси отговорите, да наблюдава околния свят, развива интелекта и вниманието му.
А едно крехко невинно създание няма как да бъде излъгано
Колкото по-мъничко е то, толкова по-голяма е неговата нужда от закрила, обич и грижа. Усеща ли не само присъствието ни до себе си, но и нашето отношение, неизмеримата ни любов и всеотдайност, то ще расте щастливо, в хармония със себе си и със света.
