До не много отдавна ролята на бащата беше ясна – неговите задължения по отношение на децата се изчерпват с това да осемени майката, да изкарва пари за семейството, да пошляпва детето, ако не слуша и да го научи на някое и друго полезно умение (ако е момче, разбира се). Днес вече не е така – бащата е пълноценен родител и ролята му се е изменила драстично през последните 50 години. По тази причина британският вестник „Гардиън“ публикува списък с 10 неща, които знаем за бащите днес, но не сме знаели преди половин век.
1. Информиран родител
Според изданието най-важната причина за тази голяма промяна в ролята на бащата е фактът, че повечето семейства днес са с двама работещи родители. По тази причина се налага бащите да участват също толкова активно в отглеждането и възпитанието на децата, както и майките. А за да направи това, бащата трябва да се задълбочи и да потърси информацията, която му е необходима, за да отгледа едно здраво и щастливо човешко същество.
2. Почти всички бащи днес присъстват на раждането
Е, може би не точно днес, когато светът се бори с пандемията от COVID, но според статията на Гардиън над 90% от бащите във Великобритания присъстват по време на раждането – нещо, което е било немислимо през 1970 г.
Това е по-важно отколкото някои хора си мислят, защото усещането на бащата, че е именно „баща“, се загнездва много по-силно, ако е там, когато детето се появи на бял свят. Раждането трябва да е семейно събитие и двамата партньори би трябвало да се чувстват еднакво ангажирани.
Разбира се, това няма как да стане – бащата никога няма да е толкова ангажиран с раждането, колкото майката и то по съвсем очевидни причини. Твърде често обаче бащата се чувства само като шофьор и като човек, който да носи багажа.
3. Раждането на детето води до хормонални промени и в бащата
Авторите на статията в „Гардиън“ разбиват мита, че само майката има вродени майчински инстинкти, а бащите трябва да се учат. Това не е така и нови изследвания показват, че покрай раждането на дете, тестостеронът в новите татковци намалява, понякога дори с 1/3. Това прави бащите по-малко агресивни и по-склонни към емпатия и грижовно отношение. Тестостеронът по принцип се явява пречка пред изграждането на добри връзки и с намаляването му бащата може да се сближи повече с детето.
4. Хомосексуалните бащи могат да са и „майки“
Начинът, по който появата на ново човешко същество се отразява на поведението на майките и на бащите е различен, което поставя под въпрос доколко двама мъже или две жени могат да отгледат пълноценно дете. Изследванията, на които „Гардиън“ се позовават, показват, че при липса на жена в семейството, мозъкът на мъжете се адаптира, за да осигурява на детето грижите, които са му необходими и от двете страни на родителската двойка. По тази причина гей родителите проявяват черти, които са характерни за единия и за другия пол.
5. Бащинството трябва да е по-добре финансирано
В това отношение България предлага по-добри условия, отколкото Великобритания и много други места по света, но все пак за повечето бащи е немислимо да излязат по бащинство, тъй като парите, които ще получават, няма да са достатъчни за издържането на семейството. Това вероятно е свързано с представата, че бащата има по-скоро поддържаща функция в семейството, но новата информация показва, че общуването му с таткото е от изключителна важност за развитието на детето, както ще стане ясно от следващите няколко точки.
На следващата страница може да прочетете какви уникални предимства дава общуването с бащата и необходимо ли е той да е биологичен баща >>>
6. Бащите изграждат уникални връзки с децата
Според статията на вестник „Гардиън“, бащите изграждат важни отношения с децата си, които са точно толкова силни, колкото са отношенията с майката, но са коренно различни. И двата типа връзки се изграждат по време на грижите и общуването, но при бащите има елемент на предизвикателство, който е изключително важен за детето при преминаването му в света извън семейството.
Във всички култури майките са по-предпазливи, докато бащите запознават децата с риска и предизвикателствата, което изгражда психологическата издръжливост, необходима, за да оцелее детето в постоянно променящия се свят.
7. „Опасни“ игри
Всички сме ставали свидетели на това как много бащи подхвърлят децата си във въздуха или си играят с тях на „самолет“. Повечето майки не биха си играли с тях по този начин, но всъщност тези екстремни игри са важни за развитието им (освен че са изключително забавни както за детето, така и за бащата).
Тези „упражнения“ са важни за изграждане на връзката между бащата и детето, но освен това помагат на детето да е по-подготвено за оценяване на риска на дадена ситуация. С други думи деца, които са били подхвърляни като малки, по-рядко ще се впуснат в нещо животозастрашаващо.
8. Бащите са най-важни в тийнейджърските години
Може би един от периодите, в които бащите са най-важни, е когато детето навлезе в тийнейджърските си години. Отношението между бащите и децата им, които навлизат в пубертета, е много важно за психологическото им развитие след това. Според „Гардиън“ тийнейджърите, които имат сигурна връзка с бащите си и извършват дейности заедно, имат много по-голяма самоувереност и е по-малко вероятно да са изнервени или депресирани. Това е особено важно при момичетата.
9. Татковците също са застрашени от депресия
Известно е и многократно коментирано, че около 14% от майките изпадат в депресия след раждането на детето си. По-малко известно обаче е, че бащите също може да се депресират, като процентът при тях достига до 10%.
Без значение дали майката или бащата е в депресия, това може да има много сериозни последици върху развитието на детето. Децата са много чувствителни по отношение на емоциите на родителите си и изпитват страх, когато усещат депресия, стрес или конфликти. Ако детето усеща сигурност и спокойствие в семействата си, шансът да стане по-интелигентно е значително по-голям.
Заради сексистките възгледи, че мъжът трябва да е напълно емоционално непоклатим, съвсем малко от мъжете, които страдат от депресия, търсят помощ, а това се отразява негативно на цялото семейство и на развитието на детето.
10. А равнозначно ли е „баща“ на „биологичен баща“?
Отговорът тук е – не. Всеки мъж, който се грижи за детето, прекарва време с него, закриля го и го обича, ще бъде възприеман като баща от него. Това може да е доведен баща, осиновител, дядо, чичо, по-голям брат или дори учител.
Биологичната връзка между бащата и детето не е толкова силна, колкото между майката и детето, затова именно бащите са родителите, които могат по-добре да се адаптират към новата ситуация, когато не са биологични родители и по този начин да заемат ролята, която детето търси в баща си.
