Тя прекъсва почивката си, защото на път към хотела е видяла блъснато куче и тръгва да го спасява. Обикаля софийските квартали, търсейки друго – ослепяло след побой. И не се чуди дали и защо. Просто хуква. Докато си говорим, се чудя какво й е сбъркано. Няма ли си проблеми с ниска заплата, лош шеф и ревнив мъж, а отделя половината си заплата и още толкова от времето си, за да решава проблемите на уличните кучета. Диана просто е пич! Разказваме ви за нея в Световния ден на добротата.
За "Едно хубаво място"
Постоянно прибирам кучета – изоставени, блъснати, бебета... Лекувам ги и ги настанявам в хотели. Със съседката ми в Кладница, която също спасява кучета, решихме, че трябва да направим нещо наше си за животните. Говорехме си го само на по бира, в сферата на мечтите, докато един ден не се случи - наехме къща село Кривина. Някои хора инвестират в ходене по кръчми, на козметик, в плетки или събиране на шишарки... Ние инвестирахме време и средства в ремонт и построяване на клетки. Кръстихме го "Едно хубаво място".
Кучето няма комплекси - на него не му пука, че има 3 крака или че е с инвалидна количка.
Тигра - изпъдена и задомена. Случи се преди 7-8 години. Съседът ми си изпъди кучето на улицата - уплашено, кльощаво... Заради спасяването на Тигра навлязохме в проблематиката с бездомните и изоставени кучета, убийствата, осиновяването. В тази дейност винаги сме двамата с Ники (мъжът й). А вече и тримата - с Филип (синът й). Тигра стана първото ни спасено куче, на което впоследствие намерихме нов дом.
Чарли – изхвърлен и наш. Случайно попаднах на пост за изхвърлено бяло куче в Западен парк. Намерихме го, взехме го и се грижихме за него. Чарли е куче с особен характер - не обича да го реша, пази си храна, ще ме нападне, ако му взема паницата. Преценихме, че ако изпратим такова куче в чужбина, може да го обявят за агресивно. Затова той стана първото ни осиновено куче. Ние си го харесваме такъв, какъвто е. Съобразяваме се с особеностите му, не го предизвикваме, но и не му даваме прекалена свобода.
Грета – блъсната, гальовна и с опасност за живота. Видял я Ники. Звънна ми и каза "Малко кученце. Току-що ударено. Срещнахме си погледите. Не можах да спра, защото съм с шефа." Зарязах всичко и хукнах. Работниците от съседния склад я бяха преместили с мотокар на банкета, за да не лежи на пътя. Опитвах се да я прибера в клетката, която случайно беше останала в багажника ми от някакъв друг случай. Тя обаче ръмжи, зъби се, боли я. Постепенно, това куче като че ли схвана, че се опитвам да й помогна и успях. Настаних я в клиника. Всеки ден ходех при нея, за да я социализирам. Носех й пастет - тя ми облизваше ръката, но опитам ли да я погаля – ръмжеше. След един месец постоянство, това куче схвана, че трябва да сме приятели и ми се довери. След клиниката, отиде на хотел, а през уикендите си я вземахме вкъщи. Тя просто стана част от семейството. Влюби се в Ники и стана най-милото куче на света! Вече 5 години е с нас. Прекрасно куче! Скоро й направихме операция, защото скъса връзки на коляното. Прибрахме я, а тя да вземе, идиотката, през яката да си надъвче раната. Голяма беля направи! Според лекарите нямало описан такъв тежък случай в учебниците. Онзи ден пък получи инсулт... (виждам сълзите в очите й).
Шана - най-красивата уличница. Дебнахме я 2 години. Тя се промъкваше като призрак и нощно време ровеше в контейнерите за храна. Искахме да я хванем, за да я кастрираме. Тогава точно беше родила. Лека-полека се сприятелявахме, давахме й храна. Довери ми се до там, че позволи да я пипна. Но до следващата ни среща, една баба, която си пасе овцете на поляната, се обадила на служителите от пернишкия кучкарник с оплакване, че кучката и кученцата й замърсяват поляната. Бяха хванали Шана и едно от кученцата й с упойваща стреличка. Хукнахме натам, защото аз знам, че не просто ги прибират, а ги евтаназират. Прибрахме я - тя избяга. Гонихме я няколко дни. Настанихме я в хотел - тя пак избяга. Открихме я отново по поляните на Волуяк. Намерихме домове на бебетата й – едното в Англия, другото в Холандия, третото в Овча купел. Нея обаче не можехме дори да погалим. Изпратих я за един месец на кучешко училище и тя се върна буквално друго куче – вървеше редом, на повод, гушкаше се... Вече й имам пълно доверие. Недоверчива е към непознати и не знам, ако се разделим, дали няма да е по-лошо за нея. Сигурно тя ще е следващото куче, което ще оставим при нас.
За Pet sisters
Ние сме Pet sisters (и 2 брадърс). В името на неправителствената ни организация има игра на думи - pet – домашен любимец и пет като число; sisters – сестри и siters - гледачка. Спасяваме, лекуваме и настаняваме кучетата в "Едно хубаво място". Впоследствие много от тези куче отиват за осиновяване в чужбина. Работим с посреднически организации в Холандия, Германия и Англия. Понякога раздялата е много трудна – свиквам и ги заобичвам. Но се разделяме, за да отворим място за следващите кучета в нужда.
И за финал, кажи ми, Диана, хапе ли те кучето?
Да, много (смее се). Може би обичам кучетата повече от хората, защото те са ме разочаровали по-малко.
