Няма нищо срамно в това да си признаем, че по време на бременност всякакви, на пръв поглед безумни тревоги и паранои започват да се прокрадват в умовете ни. Вижте няколко от тях:

  • „Притеснявах се, че ако се движа много-много, ще разтреса и навредя на бебето. Затова спрях всякакви тренировки и качих много килограми.”
  • „Докато бях бременна не се притеснявах дали ще имам момче или момиче или как ще се грижа за него. Тревожеше ме мисълта, че ще имам хермафродит! Чудех се как ще избера какъв пол да му избера? Или ще е по-добре да изчакам то да порасне и да реши само? Беше много изнервящо.”
  • „Аз се тревожех, че когато се роди, детето ми ще има проблеми със слуха, заради силната музика в киното.”
  • „Бях си внушила, че носът ми ще се разшири заради хормоналните промени и никога няма да се оправи. Всеки ден се зяпах в огледалото, за да видя дали има промени.”
  • „Всеки път, когато бебето риташе в корема ми, си мислех, че не се движи нормално. Можете ли да кажете сбъркана работа?”
  • „Много се тревожа, когато се навеждам. Струва ми се, че заради това водите ми ще изтекат на секундата!”
  • „Сестра ми ще ражда скоро и по някаква причина е убедена, че ще разменят бебето й с друго в болницата. Да, знаем, че се случва понякога, но все пак – какъв е шансът да е точно на теб?”
  • „В момента съм само в 8-мата седмица и се притеснявам дали ще бъда добра майка, дали съм готова за това и т.н. Знам, че страховете ми са налудничави, но не мога да ги спра. Може би е рано за такива тревоги, обаче това е положението. Казват, че това е нормално.”
  • „Надявам се бебето ми да е сладур. Знам, че е тъпо, но наистина се тревожа, че бебето ми може да е грозно. Виждала съм такива и много искам моето да не е от тях.”
  • „Притеснявам се, че може да родя през ноември, а не през октомври. Повече ми допада идеята да имам октомврийско бебе.”
  • „Повечето ми страхове са свързани с това, че на мен може да ми се случи нещо лошо преди да родя. Постоянно се притеснявам, че може да загина в ужасяваща автомобилна катастрофа. Освен това всеки път, когато отивам към гаража или излизам от него, се притеснявам, че някой може да ме нападне, за да ми вземе бебето.”
  • „Страхувам се, че няма да разбера кога е време да родя. Понасям много на болка и съм ходила дни наред със счупен крак, да речем. Тревожа се, че както си преподавам в училище, ще дойде момент, в който ще си кажа „О, Боже, време е да напъвам”.
  • „Напоследък се притеснявам, че бебето ми ще се заклещи някакси и няма да може да излезе.”
  • „Страхувах се, че водите ми ще изтекат на публично място и много ще ме е срам. Например, докато съм на работа, в магазина, в метрото… В действителност моето раждане започна с изтичане на водите, но стана в 12:30 през нощта, така че си бях в леглото.”

 

А какви са/бяха вашите луди страхове, докато очаквахте детето си?