Папратта е непретенциозен сорт растение ако решите да го отглеждате у дома. Въпреки това няма да направи компромис ако го пренебрегвате.  Почвата никога не трябва да изсъхва, а въздухът трябва да е винаги влажен. По-принцип навън расте предимно в горски местности. Много хора го пренебрегват и го възприемат, като нещо ежедневно и обикновено. Папратта обаче е повече от растение. Заглеждали ли сте се някога в причудливите форми на листата, които приличат на дърворезба? Сигурно и никога не сте се замисляли за нейната древна и дълга история.

И докато другите растения могат да бъдат присадени с коренче, клонка или стъбло, то папратта в миналото се е размножавала със спори и по-този начин „подменяла поколението”.  Спорите от въздуха попадат върху тънка тревичка, която бива „оплодена” от прашеца. И така се раждат новите папрати.

Папратите са може би най-древните растения на Земята. Появата им датира от повече от 350 милиона години, като съществуват повече от 12 000 разновидности. 2000 от тях са подходящи за отглеждане у дома.

След потоците от лава и трансформациите, които е преживяла нашата планета, първите растения, които започват да виреят са именно папратите. Днес те са приложими в медицината, в декорацията. Има ги почти навсякъде. Това е била и причината Викторианска Англия да бъде обхваната от треската наречена „птеридомания” през 19 век. Освен, че хората били "покосени" от манията да украсяват домовете си с растенията, да си правят цели зимни градини от тях, папрати били поставяни, като украса върху домакински съдове, лъжици, мебели, както и като бродерии на възглавници и покривки. Изобщо те по всевъзможен начин присъствали в бита на Англия през този век.

Като че ли манията за отглеждане на папрати никога не е умирала. Те са отново актуални. Днес градинарите ги препоръчват заради лесното отглеждане и красивата визия. Ако решим да отглеждаме папрат в дома си трябва да знаем, че освен, че са влаголюбиви, трябва да ги поставим на добра светлина, но не пряка. Можете да ги разсаждате, като в началото на пролетта разделите коренището на две или три части. Някои видове създават нови растения на края на стъблени повлекла или на листата. Възможно е, но не е лесно да отгледате растенията от спори, които ще вземете от долната страна на възрастните листа.