“Домът на Гучи”: Филмът, книгата и модата - една мащабна семейна сага по италиански

Филмът “Домът на Гучи” е едва отскоро на голям екран, но успя да предизвика вълна от реакции както сред зрителите, така и сред кинокритиката. Продукцията беше дълго чакана. Филмът е адаптация на книгата на Сара Г. Фордън, която тя издава още през 2002 година. Идеята за екранизирането на книгата е на съпругата на Ридли Скот. Още през 2006 г. режисьорът започва да планира филмовата продукция. Днес, 15 години по-късно, в компанията на звездния състав - Лейди Гага, Адам Драйвър, Ал Пачино, Джаред Лето, Джеръми Айрънс и Салма Хайек, можем да гледаме на голям екран историята на италианската фамилна компания “Гучи”.

Ние решихме да ви срещнем с три гледни точки: киното, модата и книгата. По този повод коментираме филма, емблематичния моден бранд, неговата история както и на семейството, което го е създало, заедно с кинокоментатора Зорница Аспарухова, културолога проф. д.н. Любомир Стойков и ПР и маркетинг експерта Темз Арабаджиева.

Историята на Gucci започва точно преди век. През 1921г. Гучио Гучи отваря малък магазин за чанти, куфари и кожени изделия във Флоренция. От там започва пътят на луксозната модна къща.

Писателката Сара Г. Фордън се допитва до членове от семейството, провежда интервюта и събира информация от достъпните архиви на модната компания за написването на книгата.

“Книгата не се занимава само с исторически поглед, концентрира се върху отношенията в тази фамилия, които са доста по-интересни, доста по-любопитни, тъй като всеки плете своят кошница и иска по-голямо парче от пая наречен Gucci.” споделя Темз Арабаджиева.

За да не останат разочаровани феновете на марката, те трябва да знаят, че филмът не е свързан с модата и модния дизайн, а с историята на семейния бизнес.
“Филмът дава отговор на въпроса “Защо започват да се провалят бизнесмоделите на големите фамилии?”. Проблемът тук е, че ако в една голяма компания има съвсем строги правила, то в семейния бизнес корпоративните принципи се преплитат с емоциите и личните мотиви”, отбелязва проф. Любомир Стойков.

Биографичните драми винаги са били предизивкателен жанр.

“Идеята на един филм, когато адаптира книга, която разказва цялата история на бранда и на убийството на Маурицио Гучи, е да намериш фокуса. И този филм затова търпи страшно много критики от публиката. На места той изглежда като съобщаване на факти на телеграфен принцип”, смята Зорница Аспарухова.

За проф. Стойков е по-важно в каква степен филмът е полезен в културен, социален и емоционален аспект.
“Модата е чудесна платформа за филмовия наратив. В съчетание с тази типично италианска трагедия тя е благодатна за сюжета, за фабулата и въобще за историята киноспектакъла”, казва той.
Същевременно всеобхватността на книгата я прави подходяща за всеки читател.

Безспорно кулминацията и във филма, и в книгата, е убийството на Маурицио Гучи. Той е и главният герой, около когото се развива и показва историята на модния бранд. Проследява се както развитието на компанията през десетилетията, така и взаимоотношенията на членовете на фамилията Гучи.

“Това, което при мен не работеше - първо хаотичността и второ преходът от сатиричните елементи, които са много силни, много добре присъстват, към драматичните моменти, които не могат да бъдат изключени, защото говорим за едно истинско престъпление, за лишаването от наследство на едни истински хора”, критикува Зорница Аспарухова.

Във филма актьорът Адам Драйвър се въплъщава в смотания на пръв поглед и скромен Маурицио Гучи, който е студент по право и няма амбиции да се занимава със семейния бизнес до момента, в който среща бъдещата си съпруга Патриция Реджани, изиграна от Лейди Гага. Италианката е от заможно семейство и въпреки това иска да стигне до каймака на обществото. След като с Маурицио се женят, тя го убеждава не просто да се върне във фамилната компания, но и самият той да иска повече власт, пари и охолен живот.

“Адам Драйвър беше представен в доста по-положителна светлина отколкото истинския Маурицио, описан в книгата. Има доста неща, за които инициатор и двигател е бил самият той, а не Патриция”, разказва Темз Арабаджиева.

“Дали Адам Драйвър и Лейди Гага имат химия на екран, аз смятам, че тяхното сътрудничество се е получило добре. Защото те са много контрастни. Той е много по-обран, много по-студен, много по-задръстен. Докато тя е - има една такава сочност, една такава пищност. Тя е много по-екстремна в решенията си, в позициите си”, коментира Зорница Аспарухова за съвместната игра на Драйвър и Гага.

Костюмите във филма Гучи играят огромна роля. Италианската мода е феномен, а “Гучи” е една от марките, която я оформя.
“Любопитна е историята почти на всяка дреха в този филм. За Ал Пачино (в ролята на Алдо Гучи) са изработени 14 ултраскъпи шикозни костюми, а за Лейди Гага (в ролята на Патриция Реджани) – цели 70 аутфита. Самата Лейди Гага предоставя много облекла от своя личен гардероб. Костюмографката (а тя не е коя да е) - британската дизайнерка на костюми Джанти Йейтс, споделя, че е респектирана от нейния вкус, стил и всеотдайност, с които се раздава във филма”, отбелязва проф. Любмир Стойков.

Екипът на филма и централата на Gucci си партнират за тоалетите, показани на екран, за да покажат пълноценно блясъка и лукса, характерен за модната империя.

“Луксът има много лица. „Гучи“ олицетворява навярно най-тежкарския лукс. Без да ги сравнявам ни най-малко, става дума за лукс от категорията на „Ермес“ и „Луи Вютон“. Ако модният лукс може да се дели на горещ и хладен, луксът на Гучи е горещ. Ако пък деленето е на страстен и фригиден, луксът на Гучи е страстен. Казано по друг начин този лукс е съблазнителен, без да е вулгарен и е чувствен, без да е опияняващ. Три ценности отличават Гучи от останалите модни брандове: минимализъм и лек еклектизъм, постмодернизъм и овладяна агресивност. За налагането на тази модна философия огромна е заслугата на такива световни емблеми и знаменитости, като Джаки Кенеди и Грейс Кели“ – коментира професор Стойков.

Джаки Кенеди е фен на марката, на нея е кръстена “чантата Джаки”, за Грейс Кели е изработен специален шал с флорални мотиви, които се превръща и в един от емблематичните аксесоари на бранда.

Том Форд има ключова роля в модната история на Gucci. Във филма той е показан накрая, когато компанията постепенно се превръща от фамилна в публична. Той прави революция в модата на бранда - насища го със сексапил и му придава по-атрактивен вид.

“Том Форд е работил не само за „Гучи“, но и за „Ив Сен Лоран“. Когато го питат за разлики в двете модни марки, той им казва “Вгледайте се в лицето на „Ив Сен Лоран“ – Катрин Деньов. При него има излъчване, но чувствеността е по-усложнена. Докато лицето на „Гучи“ – София Лорен, олицетворява по-открито сексапила на жената” - перифразира културологът проф. Стойков.

Днес креативен директор на луксозния бранд е Алесандро Микеле, който залага на по-разкрепостена мода като същевременно съхранява духа на Gucci.
“Филмът и книгата се допълват може би. Ако някой има нужда от много бърз синопсис на книгата, може просто да гледа филма. Има доста разминавания що се отнася до развитието на бранда и времевите линии”, смята Темз Арабаджиева.

Как Том Форд е предчувствал, че ще работи един ден за Gucci, за константния герой на Адам Драйвър и сатиричния образ, в който влиза Джаред Лето, тези и още неща ще научите в допълнително видео.