Темите за времето и свободата се повтарят в творчеството на Стефан Вълдобрев - от първата песен „Свободен“ до най-новата. Всяка от тях носи усещането за нетърпение, за вътрешно избухване, за желание за промяна и за стремеж към живот „още днес“.
Един разговор на Елица Кънчева в "Тази събота и неделя".
Идеята за времето като движеща сила води към въпроса: кои са онези мигове, които щракват като снимки в паметта и оформят човека? Отговорът на музиканта е в поредицата от лични и професионални върхове – първите концерти с пиано и китара, първият рецитал със собствени стихове, приемът и дипломирането в НАТФИЗ, първата голяма роля, първият албум „Обичам те, Мила“, първите хитове „Рай“, „Към“ и „Едно“.
Следват и други важни творчески моменти: първата музика за филм („Пансион за кучета“), работата с Мария Вълдобрева, както и режисьорският дебют. Но сред всички професионални успехи най-голямото събитие остава личното – Мария, човекът, който стои „на първо място, винаги“.
През спомените, през музиката и през житейските завои на Стефан Вълдобрев се очертава една нишка: времето лети, но именно тези мигове – малки, големи, лични, професионални, изграждат човека и го водят напред. А свободата, която той преследва в песните си, всъщност е свободата да живееш тези моменти истински.
Гледайте повече във видеото.
