През изминалата седмица редица медии в цял свят публикуваха доклад за равенството между половете в новините за COVID-19. Въпросът има ли неравенство, дори и в тази тежка ситуация, намери категоричния си отговор. И той е - да, има. Докладът е поръчан от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и е изготвен от българка и нейния екип. С Люба Късова ни среща кореспондентът на bTV Новините в Лондон Васил Христов.
Люба Късова е основният автор на доклада, който разкри доминиращата роля на мъжете в говоренето за COVID-19 пандемията в новинарския поток. В 20-годишната си кариера в Лондон българката се е фокусирала върху проучването на мотивациите, нуждите и поведението на хората, както и превръщането на тези проучвания в стратегически решения.
"Като погледнем новините, се оказва, че почти никой не говори за проблемите на жените. За всеки един глас на жена се падат или 3-4, или 5 гласа на мъже. Тоест, жени са между 15-30% от експертите в новините или от главните действащи лица в новинарските истории, останалата част са мъже", казва Люба Късова.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Мащабното изследване, обработило милиони новинарски файлове, е проведено в шест страни на четири континента, но картината в САЩ, Англия, Индия, Кения, Нигерия и Република Южна Африка е една и съща - гласът на жените не се чува в новините за пандемията.
"Ние всички знаем, че по света повече мъже умират, за съжаление, от COVID-19, но много малко се говори за това, че жените е много по-вероятно да се разболеят от него. В България, например, статискитката, която намерих с моя екип, е, че 51% от разболелите се са жени, 49% са мъже. Защо се случва това? Защото жените много често са на предна линия в борбата с COVID-19", казва Люба Късова.
Освен сериозните социални и икономически проблеми, които COVID-19 изостря, пандемията става причина за увеличаване и на насилието над жените. Люба Касова смята, че за това са виновни предразсъдъците.
"91% от мъжете глобално и 86% от жените имат поне един предразсъдък спрямо жените. Не само мъжете го мислят това, но и жените го мислят - че мъжете са по-добри при вземане на икономически решения, на политически решения, че са по-интелигентни и трябва да им се даде предимство да учат", казва Късова.
"Въпреки, че жените са на първа линия от гледна точка на борбата с COVID-19, на политическо равнище те почти не присъстват като част от вземане на решението. Например в Англия - 100% от дневния комитет за вземане на решения за COVID-19 са мъже, както и в България. В Америка 86%. Така, че говорим за липсата на женска гледна точка на такова високо равнище", допълва тя.
Доказателството, което посочва Люба за това е, че, когато в кризата жените са включени на високо ниво във вземането на решения, цялото общество печели. Държави като Исландия, Финландия, Германия, Нова Зеландия, Дания и други, където на най-ръководната позиция по време на пандемията бяха жени, са сред най-слабо засегнатите и най-бързо излезли и възстановяващи се от кризата.
"Основната причина за това жените да са по-ефективни всъщност са две. Първата е, че те много по-бързо са реагирали и много по-координирана е била тяхната реакция на политическо ниво. И втората причина е, че винаги жените поставят на най-високо ниво необходимостта да се запази човешкият живот", казва Люба Късова.
Оказва се, че България не е изключение. Специално за интервюто екипът на Люба Касова беше подготвил миниизследване.
"Гледахме цитатите на мъже и на жени на трите уебсайта на трите най-големи новинарски телевизии. И това, което намерихме, е, че 26% от цитираните са жени, а 74% са мъже. Тоест, същият проблем съществува и в България", казва Люба.
За да помогнат в това, Люба и нейният екип предлагат в доклада си 21 практически препоръки, които да създадат баланс и възможност гласът на жените да бъде чут.
Вижте повече за доклада с водещ автор Люба Късова в bTV Новините.
