Без дете на море мога да спя и на плажа, и на пейка в градския парк (ако полицията не ме помисли за бездомник). Ситуацията с малко дете се променя коренно и само багажът, който помъкваш, ми се струва, че няма да може да се побере в хотелската стая, а какво да говорим за палатката.

На къмпинг в Гърция ходихме, когато дъщеря ми беше на една година. Голямо улеснение беше, че все още я кърмех и това донякъде спасяваше ситуацията, когато се чуе писък за манджа. Разбира се, предварително бях сготвила n на брой любими манджи за през деня. В допълнение тя вече ядеше закуски като макарони, кус-кус, намазани филийки – все закуски, които са привични за къмпингуването.

Сигурно ще попитате къде държах манджите, за да не се превърнат в прекиснало миришещо допълнение към почивката ни. Всеки уважаващ себе си и гостите си къмпинг разполага с хладилници, от които могат да се възползват всички, така че хладилната чанта беше само транспортна подробност, която ни помогна да превозим нетърпящите горещини храни.

Почти всички къмпинги в Гърция поддържат сравнително добра хигиена на санитарните помещения, така че не се замислях дали това би било проблем за 1-годишната ми дъщеря. За къпането й бях взела предварително леген, който заедно с нея цопвахме в една от общите бани. Повярвайте, забавата беше голяма, защото всички, които се къпеха, спираха за момент и се събираха пред нашата баня, за да видят кой издава толкова готини звуци от кеф. Къде другаде още 5 човека могат да се радват на вашата радост от къпането? Не и в хотела!

Най-голямото улеснение по време на къмпингуването беше, че спахме в каравана. Не че щеше да е особен проблем, ако бяхме в палатка, но в караваната има достатъчно място не само за мен, детето и мъжа ми, но и за целия багаж.

Ако си бил първо на къмпинг с дете и после пробваш някой изискан хотел, със сигурност разликата ще ти се види огромна. Огромна казвам с уговорката, че за всеки разликата може да се изразява, както в положителна, така и в отрицателна посока. За мен лично двете изживявания нямат нищо общо. Ако детето е проходило, радва се на природата и е на достатъчна възраст, за да осъзнава, че красотата на това да си буквално 24/7 сред природата на плажа е незаменима свобода, която не можеш да получиш в затворения комплекс с Ол инклузив, бих избрала първото.

Ол инклузив хотелите също имат своите предимства. Особено когато детето е нетърпеливо да му сервират манджата и стомахът му не разполага с 20 минути, докато котлонът подгрее водата за макароните. Именно такава почивка избрах, когато дъщеря ми беше на 2 години. Всички положителни страни, които мога да изтъкна за този вид летуване, се изчерпват с бързото сервиране на манджата и с това, че детето не спи, гушнало любимата кукла, която е цялата омазана с плажно мляко и гарнирана с пясък.

Логистиката от хотела до плажа (подчертавам, че той беше на първа линия) - цялото мъкнене на надуваеми забавления, кърпи, слънцезащита, бутилка с вода, резервни дрехи и други принадлежности (родителите добре знаят, че списъкът с дете е безкраен) си е чисто хамалска дейност, за която никоя приятелка не ми беше споменала преди да родя. А носенето на чантите + дете наобратно, когато слънцето прежуля към обяд, пък мога да поставя в графа „кой луд ме накара да дойда на море с дете“. От друга страна на къмпинг логистика почти не съществува. Единият от двата къмпинга, на които сме ходили в Гърция, е разположен буквално на плажа. Само една ограда дели палатките и пясъка. От каквото и да се нуждаех, беше на един подскок разстояние.

Само който не е бил на къмпинг, не знае какво се случва вечер, ако си с дете. Всички малчугани (разбира се, тези от тях, които са на подходяща възраст за общуване и игри с други деца) дружно играят и споделят играчките си. Да не говорим за свободата през целия ден – кеф ти тичане, скачане, пясък, вода. Нещо, което хотелът никога не би могъл да предложи.

Това лято дъщеря ми навърши 3. Бяхме отново в хотел. Изборът ми по-скоро беше продиктуван от дългия път, който трябва да пропътуваме, за да стигнем до любимия къмпинг – 7 часа. Родителите на 3-годишни знаят, че в кола вниманието им трудно може да бъде задържано върху играчка за повече от няколко минути, така че логичният избор беше нашето море.

Мога и на хотел, мога и под звездите. Мога да си сготвя сама, мога и да изчакам да ми сервират, мога да се къпя на тишина, а мога и да слушам как птички пеят навън. Вие кое си избирате?