Затова решихме да направим един експеримент – да изберем дрехи, да съчетаем три различни аутфита от бутик second hand (втора употреба) и да калкулираме три крайни цени. Но понеже искаме да сме стилни и да изглеждаме добре (като всяка жена :) избираме от маркови дрехи от стари колекции (да, да, още им висят етикетите), нетрадиционни модели от естествени материи и такива с яки кройки .
В Sedgwick shop дрехите се обличат и представят от Розалия. Коя е тя ли? Разказва ни Наталия – собственик на магазина.
Наталия: Манекенката Розалия ми е подарък от моята най-добра приятелка. Дълго време просто си стоеше в коридора вкъщи, само с една забодена брошка роза върху нея и без да я ползвам за нищо. Оттам дойде и името й – кичозно, но и малко оле! Готино е, нали? Сега имам и друга манекенка – бяла. Още се колебая как да кръстя – Белисима или Белинда.
Първият тоалет, в който обличаме Розалия, докато си говорим, е съчетание от дънков сукман, риза на ситни принтове и шапка с цветя. Крайна цена: 82 лв.
Откъде идват дрехите в твоя магазин?
Откъде ли не. Знам почти всички магазини за дрехи втора употреба в София и ги обикалям всичките. Освен от тях вземам от складове, от по-големи магазини, от Севлиево дори. Не гледам марките, трябва самата дреха да ми хареса. Преди време 3 приятелки решихме, че имахме твърде много дрехи и ни хрумна да направим разпродажба в къщата на едната от нас. Беше много успешно и супер весело. Продавахме, купувахме... Започнахме да правим това нещо всеки месец, после всяка седмица и накрая така се запалих, че реших да се занимавам с това.
Не бих се учудила, ако първо пазаруваш за своя гардероб?
Аз дълго време не съм си купувала нищо от мол. С изключение на един панталон, за който дадох 70 кинта, и направо ме заболя сърцето. Свикнала съм си на моите цени. Не че няма нови неща, които ми харесват, но да дам 120 лв. за рокля от мола, и то от полиестер – никакъв шанс!
Докато си говорим, вече сме направили и втория тоалет - пола на райета, блуза, жакет с къс ръкав и кокетно шалче. Крайна цена – 78 лв.
Какви хора си купуват дрехи second hand?
Всякакви – от художници до IT специалисти, жени, които се обличат с чувство. Оттук пазаруват артистични хора и разни по-изтрещяли. Но има и дрехи, които са строго офисни, изчистени. Наблизо има два фризьорски салона и тези, издуханите мацки, идват, харесват си нещо, а като разберат, че са втора употреба, го пускат и бягат. Но имам и редовни клиенти, на които вече дори знам имената. Познавам им вкуса и знам какво са си харесали от снимките, които съм пускала в интернет. Подавам им дрехата още от вратата. Често се случва да кажат – това е точната дреха за мен, тази, която я няма никъде другаде.
Притесняват ли се жените да пазаруват и обличат дрехи втора употреба?
Мисля, че вече не. Преди имаше някакво притеснение, но те и самите магазини бяха зле. Повечето бяха магазини за дрехи на килограм, из които хората ровеха. Всеки магазин за дрехи втора употреба трябва да има сертификат за дезинфекция. Това гарантира, че дрехите са почистени и никой с нищо няма да се зарази от тях. Ако имаш вкус, може да си направиш тоалет, с който да изглеждаш много добре, на прилична цена.
Консултират ли се с теб за съчетанието на дрехи?
Идват мацки, които искат да им помагам. А и аз професионално вече толкова съм се изкривила, че само като влязат през вратата, вече знам кой размер са и коя дреха би им стояла добре. Но има хора всякакви. Аз например съм много вироглава и въобще не търпя да ми обясняват и показват разни съчетания.
За финал – кадифена пола, риза и жакет с 3/4 ръкави. Крайна цена 87 лв.
