Още щом отворите очи сутрин, взимате телефона и започвате да скролвате в интернет и социалните мрежи. След това осъзнавате, че закъснявате, ядосвате се, че сте си изгубили времето и накрая пристигате в офиса и започвате да коментирате колко изкуствено е всичко в интернет.

Да ама дали наистина е така? Ако изходим от това, че всеки има право да публикува всичко, което на него самия му харесва и го вълнува, значи не е редно да съдим съдържанието или хората, защото това са нечии други интереси.

И какво, ако нямаше социални мрежи и не можехме да видим онова, от което другите се вълнуват? Точно както е било преди години, преди появата на интернета. Всъщност по този начин все още живеят хора по света.

По повод Световния ден срещу цензурата в интернет – 12 март, ви показваме някои от най-шокиращите ограничения по света, които дори не подозирате, че съществуват.

Къде няма интернет?

Снимка: iStock

Сигурно няма да се изненадате за този факт, но в Северна Корея обикновените граждани нямат достъп до световния интернет. Вместо това ползват вътрешна мрежа „Kwangmyong“, която съдържа само одобрени от правителството сайтове.

В сайтовете могат да се четат държавни новини, като единствените налични новинарски източници са официалните правителствени медии, като „Rodong Sinmun“. В този вестник на управляващата партия се публикуват само позитивни новини за режима и лидера.

Образователни материали като онлайн библиотеки и университетски ресурси, но съдържанието е силно цензурирано и не включва нищо, което би могло да противоречи на официалната идеология.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Севернокорейска версия на Wikipedia, но редактирана така, че да съответства на държавната пропаганда. В интернет има музика, литература и кино, но всичко е със силен идеологически подтекст – например, патриотични песни и филми за Ким Ир Сен и Ким Чен Ун. Съществува и севернокорейска „търсачка“, но тя може да намира само съдържание в рамките на „Kwangmyong“.

В Еритрея около 1% от населението има достъп до интернет, но само чрез държавно контролиран доставчик. Социалните мрежи са напълно блокирани. Еритрейците, които имат роднини или приятели в чужбина, използват пощенски услуги или обаждания по телефона.

В Туркменистан повечето чуждестранни сайтове са блокирани, а единственият интернет доставчик е държавен. Използването на VPN може да доведе до разпит от полицията.

Интернетът е достъпен главно чрез държавни Wi-Fi точки в Куба. Те обикновено са скъпи и цензурирани. Достъпът до чуждестранни новинарски сайтове е ограничен.

Къде можеш да бъдеш арестуван за сърфиране в интернет?

Ако критикуваш правителството в Китай, можеш да бъдеш арестуван за „разпространение на слухове“ или „разрушаване на социалната стабилност“. Дори разни смешни картинки, които осмиват президента Си Дзинпин са забранени!
Можеш да бъдеш задържан за „неморално съдържание“ в Иран, ако публикуваш свои снимки без хиджаб.
Тайланд – Законът за „обида на монархията“ може да те вкара в затвора за критики към краля, дори ако са в шеговита форма.
Хората в Русия биват арестувани за споделяне на антивоенни постове или дори лайкване на „забранено“ съдържание в социалните мрежи.
Саудитска Арабия – Публикуването на „богохулство“ или „пропаганда против държавата“ може да доведе до тежки присъди, включително дълги години затвор.

Най-странните интернет ограничения по света

Турция – Wikipedia беше блокирана от 2017 до 2020 г., защото съдържаше статии, които не се харесваха на правителството.
В Обединени арабски емирства – WhatsApp обажданията са забранени, за да се насърчи използването на държавно одобрени алтернативи.
В Етиопия – Правителството често изключва целия интернет по време на избори, за да предотврати разпространението на „дезинформация“.
Единствените чуждестранни сайтове, които понякога са достъпни в Северна Корея са тези, които възхваляват режима.

До 2037 г. по-голямата част от новородените ще бъдат "електронни бебета" - какво значи това? – вижте тук: