Нина Николина е винаги усмихнат, широко скроен човек, с богата творческа биография, а песните й минават през различни стилове. Да е честита, защото в неделя празнува рожден ден! А нейните рождени дни са сред запомнящите се, защото певицата винаги организира супер партита през годините. Този път купонът ще й е „поднесен”, като други хора ще се погрижат да й е забавно.
През последните години Нина Николина се гмурна надълбоко в българския фолклор, който винаги й е бил на сърце. Стремежът й е да представи по оригинален и вълнуващ начин песните, както и да разкаже за това, което се пее, с надеждата, че младите хора все повече ще се обръщат към тях и ще пазят корените си.
С Нина Николина говорим за купони, лято, музика, деца, традиции и пренасянето им от поколение на поколение.
Нина, вече имаш ли яснота къде и как ще празнуваш рождения си ден?
Да... Рожденият си ден ще прекарам на сцената на „Фюжън Фест” във Велико Търново, която ще е построена близо до хълма Царевец. Предполагам, че ще бъде много хубаво! И миналата година празнувах рождения си ден на сцена, което явно ще стане традиция занапред (смее се).
Вълнението повишава ли се около празника ти?
По-скоро започвам да си мисля, дали приятелите не очакват да ги поканя на парти, защото в годините ми се е създал имидж на човек, който обича купоните (смее се). Все организирам тематични партита и карам гостите да се обличат в някакви цветове, зависи от решението ми. Но напоследък предпочитам тишината пред шума и може би не ми се правят толкова партита.
Тази година бях намислила да бъде градинско парти, защото отдавна не съм правила. Но, ето пак, в размисли и умуване, реших, че е по-добре на рождения си ден да съм на сцената. Така или иначе, когато някой друг ти е организирал празника, винаги е по-добре, а и когато си на сцената е прекрасно!
Миналата година празнувахме Еньовден и рожден ден на сцената в една винарна, имаше изненади, торта, огромна публика от непознати хора... Напоследък все по-често ми се случва да празнувам с хора, които не познавам и това е много хубаво, защото си обогатявам познатите.
След като обичаш купоните, безспорно колекцията от запомнящи се рождени дни е голяма. Все пак някой откроява ли се повече?
Не знам защо, може би защото наближава рождения ми ден или е стечение на обстоятелствата, но наскоро приятел ми изпрати доста богат архив от мои празненства и си припомних много от тях. Наистина всички мои партита са посветени на някаква тема. В годините съм правила много различни... Веднъж в един пиано бар празнувах и бях поканила всички да са облечени в бяло, а аз бях – в червено. Гледам винаги да е забавно!
А какво лято ти предстои? Пак ли ще премине между участия и почивки, както е при повечето изпълнители?
Да, така е, а и не само през лятото, а и през цялата година гледам работата и почивката да се редуват. Работата дава творчески дух на душата, а почивката със семейството - у нас или в чужбина, дава сили и провокации на творчеството. Двете неща се допълват, вярно, че е усилие да ги съчетаваш, но така обичам. И тази година съм ги подредила отново, като някои се засичат и ще пътувам повече, отколкото ми се искаше, но това е!
На 23 юни сме в кино „Кабана” - в парка пред НДК, като участници в SoFest Summer Еdition, с Pendara Ethno Project - проекта, създадохме с Калин Вельов в Холандия преди години и се развива постоянно с нови музиканти, с интернационални похвати на модерната диджей музика. Ще сме с Калин Вельов, Таня Първанова, Дамян Йорданов.
След това, както казах вече, сме във Велико Търново на 25 юни, а на 3 юли заедно с цялата банда Ясен Велчев на пианото, Живко Василев - кавал, Калин Вельов - барабани и Таня Първанова - бек вокал, ще представим проекта „Джаз и Традиции” на джаз фестивал във Велинград. Интересно е, че там ще се срещнем с различни поколения. Има „Младежки духов оркестър“, с който заедно ще направим нещо, както и с една певческа група от баби, облечени в носии. Много ми е интересно общуването с тях, защото от сега обсъждаме коя песен да изпеем заедно.
На 21 юли сме в Габрово пак със същия проект „Джаз и Традиции”, а на 4 август участваме във фестивал - JAM ON THE RIVER, който се провежда в село Дебнево, Троян, където освен цялата банда, ще бъдем и с Плевенската филхармония с диригент Георги Милтиядов. Това ще е празник, посветен на фолклора, в който ще има и класическа музика, смесена с български фолклор в проекта - “Традиция и Класика”.
Сякаш си неуморима – все търсиш ново звучене, разгърна се и във фолклора... Това твой стремеж ли е?
По-скоро не е... Първата ми страст и голямата ми любов е българският фолклор. Майка ми е фолклорист и диригент, по наследство съм получила този интерес. И през каквито и стилове да съм минавала, фолклорът винаги ми е стоял най-близо до сърцето. Да, трудно е, защото това не е комерсиална музика и ако не я поддържам и не воювам да бъде представена на младите хора, и да им е интересна, тя ще изчезне
Като следя как се представя българския фолклор, той много трудно може да достигне до младите хора. А те са тези, които трябва да продължат традициите. И по-скоро се боря и съм щастлива, когато на мои концерти присъстват три поколения – баби и майки, които водят и децата си. Идват млади хора при мен и ми казват: „Ако не беше ти, никога нямаше да чуя песента „Лале ли си, зюмбюл ли си!”.
А българският фолклор е много ценен, по целия свят се цени и търси, а ние, защото е пред нас, не го ценим толкова.
Това е като – обиколили сме света, но не е и България!
Да, така е! Но в същото време се бием в гърдите, че „от нас по-хубави нема” и по-скоро можем да се преклоним пред чужд фолклор, отколкото пред нашия. Затова, освен че гледам всичките ми проекти да са модерни, ползвам и други похвати, за да „вкарвам” и фолклор от различни краища на света, защото и тази тема ми е интересна.
С Калин Вельов, който е завършил „Латино музика” в Ротердамската консерватория, като обсъждаме някоя песен в такт 7/8, което е ръченица, той казва, че самбата е в същия размер, само че малко по друг начин се отброяват времената. Това правим в проекта „Джаз и Традиции” – сменяме размери, ритми... и показваме как една песен, която е ръченица, може да звучи и като самба.
Правим интересни препратки към световната музика, което е и интересното в проекта. В концертите разказвам и превеждам диалектите, които в текстовете не се разбират много, а те са много смешни и актуални, защото са като басни. И по този начин се опитвам да направя по-разбираема музиката и повече хора да я харесат. А и тя наистина си е за харесване!
Твоите деца – Валентина и Мария харесват ли това, което правиш на сцената?
Като бяха малки им пеех народни песни и не искаха да ги слушат... Сега повече ги харесват.
С тях не говорим много за моята работа, но скоро ми попадна нещо като дневник на Мария, в който на въпрос - кое е любимото й нещо, тя отговаря: „Да ходя на концертите на мама!” Изненада беше това за мен, защото не ми го е казвала (усмихва се)! Но и аз години наред като тийнейджър не казвах на майка ми, че ми е интересен българския фолклор. Тя все искаше да ми покаже носии, шити от прабаба ми, които пазеше. А сега, от години събирам автентични носии.
Скоро й се обадих и я попитах, къде са носиите, които ми беше показвала и тя ми каза: „Аааа дойде ти интереса най-накрая!” И много се смя. Така че за всичко си има време... Но аз вярвам, че ние трябва да настояваме и да показваме хубавата страна в българския фолклор на нашите деца, за да може дори сега, ако не признават, че им е интересно, след време да остане знанието за тях.
Казват, че жена, която е родила момиче, е мила на Господ.
Така ли, не знаех! От години все им говоря на момичетата, че ще ги заведа на Еньовден в някое село, където се прави този празник, и все не успявам. В Странджа има едно село Стоилово, където по автентичен начин се празнува. Но тази година им обещах на Еньовден да отидем близо до София в село Доспей и те ми обещаха, че ще дойдат. Така че полагам усилия и основи, за да имат интерес към фолклора ни, а времето ще покаже.
Коства ли ти усилия това, че винаги си много енергична и обнадеждена?
Това съм си аз – винаги съм била такава и като че ли не се променям, а и често ми го казват, което значи, че си е постоянно състояние (смее се)!
Мъжът ти ли те укротява?
Никой не иска да ме укротява, не полагат и усилия даже, то не е и възможно (смее се)!
