Срещат се за първи път в Кърджали. Казват, че не е любов от пръв поглед, но запознанството им се случва в момент, в който сякаш и двамата имат нужда точно един от друг. Те са Мариана Попова и Веселин Плачков.

 

Мариана: Начинът, по който ние говорихме и общувахме – това беше разковничето. Човекът, на който да се опреш. Рамото, на което да се облегнеш. Да си кажеш какво ти тежи. Той беше насреща в този момент, както и аз за него.

Веселин: Аз тогава бях останал много сам, ама много сам и полека лека се освествах. Вече бях свикнал и да живея сам. ...... Срещнах Марианка и бях си казал, че не желая – дом, семейство, не са за мен тези неща, а се оказа, че никога не казвай, никога и че много съм го искал, но се е случвало с човека, който трябвало да бъде и сега си ми е хубаво. 

М.: На него му беше трудно да се предаде на чувството любов, на влюбването. За него тези неща бяха чужди и още дълъг период аз бях виновна за това, че той ме обича.

Няколко месеца след първата им среща те заживяват заедно. За свой дом първоначално избират място, далеч от динамиката на големия град.

М.:  Опитахме да живеем до Казанлък, но си давахме сметка, че е много трудно да живееш на село, защото там няма добра инфраструктура, няма болници. Не е уредено. Аз по време на бремеността направих много тежка бъбречна криза и тогава осъзнаме, че ни трябват два часа, за да стигнем до София.


Мариана и Веселин казват, че са успели да създадат устойчив и уютен дом, в който да предпазят дъщерите си от фалшивите новини по техен адрес в интернет пространството.

М.: Те се смеят повече от нас. Спомням си, когато ни дадоха за първи път в "Папараци". Тогава се събрахме четиримата в хола – тогава бяхме 4 още, номер 5 я нямаше и по време на целувката Андреа каза, оохоо, те ни пуснаха  и музичка. Мария направи една такава физиономия – еми това ли беше, ние казахме, еми да. Добре айде чао и отидоха да си играят. Те са щастливи и горди от това, което се случва и са изключително умерени в анализите.


В.: Хубаво е, че като са двете, ние все едно нямаме деца вкъщи – те са си затворени там нещо двете и си оправят, не им пречим, което е много хубаво за нас, което ознаава, че се чувстват добре и ние имаме повече време за нас.

М.:  Срещи, вино, вечеря и дълги разговори. Това е като традиция между нас двамата. Спокойствие, истински смислени филми, които да анализираме през цялото време да се зареждаме с хубава енергия. Ние двамата помежду си намираме това, което трудно намираме в професията си.

Не липсват и забавните моменти вкъщи, както и изненадите.

В.: От нея и от приятелите й от близкото обкръжение, няма да им казвам имената – те ги знаят хората.

М.:  Не, не, кажи ги, посочи ги с пръст, да знаят…

В.: Любо Киров, Орлин Горанов – така съм чул префасонирани половината песни в Бълагрия, включително и лични такива техни, на които текстовете звучат съвсем различно. Опорочиха ги всичките хубави мигове на тези песни.

М.: Много обичаме така, особено с Любо сядаме и доста често съсипваме хубави български песни…

В.: А тя съсипва нашите вечери, защото ние с Любо по стара българска традиция показваме, че мъжете в България можем да пием, държим на оиенето и го правим както тряба, без напиване и тя ни обвинява, че ние сме от Плевен и че не заслужаваме да стоим и да тъпчем земята на свещената София и че простотията…


М.: Когато Съли Ерна дойде в България и той ми надуваше главата в колата нон стоп с този висок изпълнител се оказа, той е много нисък, много мъничък, такъв така агресивен и аз много исках да го изненадам и разбрах къде ще вечеря Съли Ерна предишния ден, преди концерта и отидохме в този рок клуб, накрах всички да мълчат, да не се изпуснат пред него, че чакат Съли Ерна. Пристигат негови приятели от Плевен и аз ги дърпам по ъглите да не коментират и целият бар знае, че Съли Ерна ще дойде, само Весо не знае.

В.: И накрая идва Съли Ерна и я чувам нашата „я, обърни се да видиш“ и аз се обръшам и го гледам нашия...

С огромно "да" Мариана е засвидетелства готовността си да стане и законна съпруга на Веселин, а не след дълго ще има и сватба.

В.: Постоянно ми пуска едно дете с една рокля за най-малката ни дъщеря. Гледам, че роклята и детенцето са така на около 2 годинки, за да може да се движи. Може би тогава тя ще даде зелена светлина на този момент, въпреки, че ние сега, влизайки тук, започна да говори, че ние и тук можем да се оженим. 


В.: Мариана е такава, каквато всъщност аз видях от самото начало. Все казвам, че е едно много силно момиче, всъщност тя е фина, на мен ми е мъничка – като великан ми е, само че в тази форма.

М.: Той изглежда отстрани много силен, респектиращ, естествено и тембъра на гласа му помага много в тази посока, но аз имам до себе си един дълбоко емоционален човек, чувствен, работлив, усложлив и наистина без да хиперболизирам, този човек е в състояние да убие за семейството си и аз точно такъв мъж съм търсела.