Хванахме Дидо (от D2) в неговото лично и съвсем образно казано - „лятно междучасие”. Звъннахме му по телефона и след няколко неуспешни опити за свързване, се оказа, че не е взел телефона си на плажа. Все пак и за щастие (макар и с малко закъснение), успяхме да си поговорим - за пътуванията, за природата, за мачо-имиджа, с който е известен, за „Голямото междучасие” – конкурсът за млади ученически групи (повече за него – прочетете тук), което организират съвместно с Gravity Co. и разбира се – за музиката (на)и за D2. Ето и какво ни каза той:
Здравей, как си?
Супер, на морето съм.
Така, както си на морето, няма как да не те попитам - там ли най-вече обичаш да си почиваш през лятото?
Два са вариантите – единият е на планина, обаче някъде над 2500м., където има вода - езера, реки и няма много хора - само с палатката, чувала и домашна ракия. Другият вариант е някъде на морето, но трябва да има скали задължително, пак да е по-безлюдно, да има готини места за скачане и за плуване… общо взето почивам навсякъде, където има природа. Много я обичам - онези места, които, с извинение, не са насрани от някакви хотели и панели, са супер в България. Човек може да си ги намери, ако ги потърси…
Не си фен на „туристическите”, пълни с хотелчета зони?
Точно обратното даже. Но явно на хората, които избират да ходят там, им харесват. На мен не. Това е – морето, планината, приятелите – не ми е фикс идея да съм в най-лъскавата или най-маниашката дискотека. Просто имам приятели, с които обичаме да ходим на някакви места и това е по-важно за мен.
Обичаш ли да пътуваш?
Обичам да, всякак. С кола, влак, пеша, с колело, със самолет…
Разкажи ми тогава за някое супер вълнуващо за теб пътуване?
Пътуванията пеша са ми най-вълнуващи. Тия, които са с раницата през Рила например - по 7-8 часа ходене, с гледките, с катеренето и събирането на капчиците вода от бутилката, с които разполагаш, докато стигнеш до следващото най-близко място за презареждане... Иначе през 2006г. беше супер яко като пътувахме към Щатите, обаче беше ужасно дълъг полет и ако тръгна да ти разказвам за него в подробности, трябва да направя реклама на няколко вида алкохолни напитки и ще го пропусна (смеем се). Обичам да ходя на всякакви места. Където и по света да съм бил ми е било хубаво. В Чехия, в Прага много ми хареса, там сме свирили – имаше един огромен фестивал, в Холандия, в Турция… пообикаляли сме в Европа… В Щатите само в Лос Анджелис сме били и в Ню Йорк за съвсем малко.
Имаш ли си някаква любима дестинация – например много да обичаш в Белград да пиеш бира?
Прага може би ми е такава дестинация - там съм бил 3-4 пъти. Единият път се връщахме от турне - свирихме в Холандия и след това имахме няколко концерта в Германия. На връщане решихме да се отбием в Прага - за вечерта. Заседнахме и… пробвахме абсолютно всякакви бири. И на следващия ден си тръгнахме чак следобеда, след като разгледахме всичко. И беше жестоко. После пък ни викнаха от списанието, с което имахме готини взаимоотношения. То е чешко, за музика. От там бяха организирали на обменни начала една чешка група да свири у нас, ние пък отидохме там и свирихме на два суперяки фестивала – единият - метъл, а вторият беше с хедлайнери Morcheeba, Prodigy, Muse. Въобще беше грандиозно, имаше около 60 000 човека. Ние пък три дена обикаляхме Прага и беше най-райското място наистина, много го обичам.
На теб кое ти беше най-интересно да чуеш на този фестивал?
Muse. Те са доста сериозни, има ги от 90-и-някоя година, но първите им три албума не са толкова комерсиални. После пробива вече и станаха наистина грандиозни, след петият албум вече свириха и на Уембли. Беше наистина потресаващо да ги видя на този фестивал, те са ми една от най-любимите групи.
Ти си с D2 от 2005г., което прави седем тристашейсетипетки до момента. Какво се промени в теб, какво научи от тях за това време?
Много неща. За музиката, за отношенията в групата... защото в началото бях общо взето вълк-единак… впоследствие успяхме да развием готини взаимоотношения, направихме доста неща заедно, преминахме и през някои трудни моменти, както и през много хубави. Укрепнаха отношенията ни. Мъжки.
Имаш ли някакви намерения да правиш нещо сам или се чувстваш добре в групата?
Чувствам се супер в групата... Но аз по принцип си правя и мои парчета, които са малко по-… (замисля се) Митака както се изразява - „отвеяни” – странни такива и общо взето не ги предлагам много-много на другите. Точно заради това. Правя нещата, които са ми интересни, независимо дали с групата или без, винаги се старая да правя онова, което най-много ме кефи.
Интересно ми е, тъй като попрочетох разни интервюта с теб преди да ти звънна и останах с впечатлението, че ти се налага малко „мачо имидж” – ти такъв ли си в живота или просто остави да те сложат в тази рамка?
Не знам, не съм гонил никакъв имидж, просто съм това, което съм. Щом си си извадила такива изводи, може и мачо да съм (смеем се).
Разкажи ми повече за „Голямото междучасие”?
Правим го вече за четвърта поредна година, като въобще такъв конкурс за ученически групи правим за пета. Първият беше с име „Ти си върхът, ама само баба ти го знае” и беше национален. Включваше всички стилове, без поп фолк и фолклор. След това направихме три конкурса, които бяха само за територията на София. Сега пак решихме,че ще бъде национален – с много медийни партньори и с Gravity Co., а също и с още много приятели, които ще ни помагат. Искаме да намерим 5 български банди и да ги извадим на бял свят.
Точно това исках да те питам – каква е наградата?
Професионален запис в студио, видеоклип и промотиране на парче. Онова, което групата си избере или което ние изберем, защото понякога групата не знае най-добре... (смеем се).
„Феновете” избират с онлайн гласуване своята любима група и накрая остават 5, между които избирате вие. Ти гледаш ли обаче и другите, не само петте финалисти?
Да, гледам всичко. Някои са ми много забавни и много яки, други са ми смешни. Има абсолютно всякакви и това е хубавото, че хлапетата са много различни и че правят това, което ги кефи наистина и то си личи. Някои са хип-хоп, някои са прогресив диваци, има металурзи, има рокенрол, има фънк, соул, аренби, абсолютно всичко, което се сетиш. Даже от хип-хопа обикновено има няколко, които са много добри и почти винаги едни от тях са финалисти.
Ми, не знам, то общо взето всякаква музика може да се програмира, но въпросът е, че ако някой има вкус, идея да направи нещо, тогава няма значение как го е направил – дали е само на компютър, дали е с една акустична китарка, дали е цяла банда с 5 китари, бас и барабани… просто талантът си личи.
Извън „междучасието” - какво правите с D2 в момента, какво предстои?
Ще снимаме сега един нов клип, жесток. Някъде в края на август, началото на септември мислим да го направим, при това заедно с един от най-яките български режисьори според нас – Валери Милев. Ще бъде доста мащабна продукция със супер много екстри, ще има готина история, ще има концерт, тийнейджърска драма, коли, преследвания, бой, китари, свирене, рокенрол, руси тийнейджъри, ужасно много руси тийнейджъри… Към края на есента се надяваме да успеем да отидем до Щатите пак и да си микснем парчетата, които сме записали за новия албум и да го издадем възможно най-скоро. Не се наемам с някакви прогнози, защото дали ще е края на септември или началото на октомври, средата, все още не мога да кажа… Но когато е готов, ще го пуснем веднага.
Ами, до... тогава.
