Прави ми впечатление, че когато сте на интервюта двамата с Ники, той говори много повече от теб. Как мислиш - защо се получава така?
На него му задават повече въпроси, което е нормално, все пак той е режисьорът - основният отговорник за целия филм „Чужденецът”. А и го познават по-отдавана, отколкото мен, и повече му се доверяват.
След премиерата сигурно ще имаш още повече интервюта. Тогава въпросите съвсем ще започнат да се повтарят…
Тогава ще е по-интересно, защото хората ще са по-отпуснати към мен. Между другото вие, журналистите, се плашите, когато не познавате един човек – не знаете какво можете да очаквате от него.
Зависи – можем да го питаме нещо съвсем различно, или пък нещо съвсем клиширано. Ето сега няма как да не те питам за ролята ти във филма „Чужденецът”. Какво ново ти се наложи да научиш за този филм?
Банският диалект беше нещо ново, което трябваше да науча.
Кой те учи?
Роднините на Ники. Гостувахме им за известен период от време, специално за да запишем репликите на бански. Основно ме учи братовчедка му - Магдалена, на която много благодаря!
Тя има ли нещо общо с името на твоята героиня във филма?
Чисто съвпадение. Много харесвам това име и още преди Ники да напише сценария за филма, бях категорична, че искам героинята ми да се казва Магдалена.
Труден ли беше за научаване банският диалект?
Това, че имах да върша много неща около филма, ме караше силно да се концентрирам. Нямах време да мисля дали е лесно, или трудно - просто си вършех работата.
Кажи ни нещо на бански диалект.
За мен е важно звуко, ка ми дума еден маж, не шо ми кажува.
Някакви тънкости как точно се пасат кози, героинята ти го прави във филма?
Трудно ми беше, признавам си, много се дърпаха. Страхуваха се от екипа, доверяваха се единствено на човека, от когото ги наехме. Аз лично се запознах с пастиря, на когото бяха. Попитах го дали би ни услужил с три козички срещу заплащане, разбира се. Той нямаше нищо против, дори му беше много забавно да наблюдава процеса на снимане.
Как ти се стори амплоато на селска мома?
Още в началото, когато филмът беше само идея, много ми допадна. Побутвах Ники в посоката Магдалена да е по-крайна и по-дива като темперамент. Аз обичам крайните образи, с ясно изразени характеристики. Ако доскоро хората са ме свързвали с принцеса, сега ще ме свързват със селянка. Това ми е професията.
Във филма си се грижила за грима и костюмите. Хареса ли ти този тип занимание?
Нямам претенцията да съм професионален стилист, гримьор или коафьор. Просто така се наложи. В началото, когато започнахме да снимаме филма, той беше с изключително нисък бюджет и на всеки от нас му се наложи да се включва с по няколко роли. На постпродукция и когато се включи Кристоф Ламбер, се появиха спонсори. Започнахме да си позволяваме повече неща – композитор, колориране, френска музика... Дай Боже, занапред да се занимавам с това, за което съм учила. Въпреки че ми беше приятно, но е трудно да вършиш по няколко неща едновременно.
Притеснява ли те фактът някой да не каже, че си получила главната роля само защото с Ники сте заедно?
Не, ни най-малко. Но като цяло, откакто се занимавам с рекламата на филма, усещам някаква злоба да се излива върху мен и не мога да разбера защо. Няма журналист, който да не ми е задал този въпрос. А Ники не веднъж е казвал пред тях, че ние правим заедно този филм. Заедно взехме решението за него и силно се амбицирахме да го направим. Той не ме е намерил на улицата – Я, сладко и красиво момиче, ще го поканя в този филм. Напротив, запознахме се, когато аз вече изпълнавах главна роля.
Защо избрахте мястото за снимки да е Лещен?
Лещен беше мой избор. Предложих го на Ники, понеже е място, което много харесвам. Приказно е и отговаря на естеството на филма. В Париж снимахме в Шато льо Милмон, но Лещен по никакъв начин не му отстъпва. Дори напротив, мога да кажа, че е по-красиво.
Какво ще правиш в нощта преди премиерата?
Ще се наспя, надявам се. Тази премиера е голям стрес за мен. Ролята ми е малко странна и не знам как ще бъде приета от зрителите. Това малко ме притеснява. Мислех, че няма да изпитвам сценична треска като не е живо представление, но явно съм се заблуждавала. Иначе се надявам да не се чудя в последния ден какво ще си облека, защото това е много типично за мен. Тези дни ще се опитам да се концентрирам върху визията си.
Козичките ще дойдат ли за премиерата?
Ако искаме да няма зрители, можем да ги поканим (смее се).
В бъдеще ще се занимавате ли с ваши лични проекти?
Да, такива са плановете ни. Мечтата ни е да сме независими и сме се насочили в тази посока. Така имаш свободата да твориш. Дай Боже, това да се случи.
Мислиш ли, че в любовта и на война всичко е позволено?
Не. Според мен и на двете места не всичко е позволено. Или поне не би трябвало. Човек трябва да запази достойнството и честта си.
Променяш ли се, когато си влюбена?
Когато съм влюбена, съм изключително еуфорична. Много силно изживявам тези неща. Усещането е много силно при мен.
Някой свалял ли те е с репликата „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
Може би се е случвало на шега, но сериозно – не.
Най-нетипичната ти свалка с мъж?
Нямам такъв спомен, а и да е имало такава- е било отдавна. С Ники сме от доста време заедно.
Той как подходи към теб?
Директно, смело и откровенно. Нямаше никакво колебание за това какво иска от мен, което много ме впечатли.
Обичаш ли женски глезотии – фризьор, козметик?
Честно – не. Обичам сама да си правя косата, маникюра и педикюра. Веднъж на 6 месеца ходя на фризьор. По природа косата ми е здрава и гъста. Третирам я жестоко, но тя се държи. Нямам търпението да вися в салоните за красота. Има някаква нетърпимост в мен да седя на едно място без нищо да правя.
Как релаксираш тогава?
Перфектната почивка за мен е на ново място, сред природата, на въздух и с вода. В ежедневието почивам на тишина. Обичам тишината.
Обичаш ли спорта? Екстремна личност ли си?
Ники тренира няколко вида бойни изкуства, но мен не успя да ме запали. Баща ми беше треньор по самбо, и въпреки че от 4-годишна ме мъкнеше с него по залите, и той не успя да ме заинтригува с този спорт. Екстремна съм по свой си начин. Обичам игрите със състезателен дух. С Ники често играем шах...
Кой печели по-често на шах?
По-често той. Но последният път го бих аз и оттогава не искам да играем повече (смее се).
Кой мие чиниите вкъщи?
Аз, разбира се. Веднъж годишно той също ми помага.
Обичаш да готвиш. Нещо любимо, което си приготвяш?
Обичам да импровизирам, обичам новите неща. Нямам нещо конкретно – новото ми е най-любимо.
Планирате ли сватба?
Не сме планирали да има такава, но не сме се уговаряли и категорично да няма такава. Като му дойде времето, ще го съобщим. Ние живеем 3,5 години заедно - една сватба нищо няма да промени.
Мислиш ли, че сте на етап да мислите за деца?
Да мислим - да, но да имаме – не. Иначе щях да съм вече бременна. Обсъждали сме го и определено и двамата имаме желание това да се случи. Все още не се чувстваме достатъчно стабилни в професията си, а това е важно за вземането на такова решение.
Какви цветове дрехи обичаш да носиш?
Предпочитам по-убити цветове, но в дрехите да има лек цветен нюанс. Скоро си купих рокля в кафяво-сиви цветове, с тънка жълта ивица.
Без какво не започва денят ти?
От август месец спрях кафето и цигарите. Така че - денят ми не започва без душ.
Как успя да ги спреш?
Рязко. Бях наистина страстен пушач, цели 13 години. Около 6 месеца се концентрирах върху идеята да ги спра. Не си давах срокове, не се насилвах. При мен нещата не стават чрез волята. По-скоро трябва да се концентрирам върху нещо. Но не мога да се нарека непушач, защото ми се случва да изпуша 3-4 цигари в месеца. Замених цигарите с водата. Откакто спрях цигарите, имам нужда от много вода.
Кой е най-големият ти страх?
Много са. Най-много ме е страх от това да не загубя хората, които обичам.
