Истинското име на Били Холидей е Елианора Фейгън. Родена през 1915 г., тя е една от най-известните изпълнителки на джаз през миналия век. Известна е и с прозвището Лейди Дей. Били се ражда, когато майка ѝ и баща й все още са деца – тя на 13, а той на 15. Израства в бедната част на Балтимор, Мериленд. Често бяга от училище, а когато е на 11 обявява, че е била изнасилена. Изпратена е в католическо поправително училище, където живее две години. След това няколко години работи като проститутка и прекарва време в затвора. През 30-те години на 20 век започва да пее в нощни клубове в Харлем. Смята се, че талантът ѝ е открит от Джон Хамънд през 1933 г. Били започва да се изявява и да записва с джаз елита по това време - кларинетиста Бени Гудмън, както и със световноизвестния Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна. В началото на 40-те започва да употребява твърда дрога и да пие. По-късно влиза в затвора, гласът й започва да изневерява. Умира на 44 години от цироза на черния дроб.
„Не ме заплашвай с любов. Нека просто се разходим под дъжда.”
„Любовта е като кранче, има опция за пускане и спиране.”
„Не можеш да копираш някого. Ако го копираш, това означава, че работиш без да влагаш истински чувства.”
„Ако трябва да пея като някого, то тогава няма нужда да пея изобщо.”
„Някой някога беше казал – ние никога няма да знаем кое е достатъчно, докато не разберем какво е повече от достатъчно.”
„Ако нямам приятели, значи нямам нищо.”
„На планетата няма двама човека, които да си приличат. По същия начин трябва да е и с музиката, или в противен случай няма да е музика.”
„Понякога е по-лошо да спечелиш битка, отколкото да я загубиш.”
„Мразя праволинейното пеене. Винаги променям малък елемент от песента по свой си начин. Това е всичко, което мога да правя.”
„Никога не съм имала възможността да играя с кукли, както другите деца. Започнах да работя, когато бях на 6 години."
