Когато решихме да направим интервю със звездата от "Стъклен дом” - Радина Кърджилова, си казах, „ох, поредната млада актриса, аман!”. За радост се оказа, че всъщност тя е едно много приятно, лъчезарно и здраво стъпило на земята момиче, което не се е главозамаяло от забързания си и зает професионален график, а тъкмо напротив – сега набира скорост и го знае много добре. Поговорихме си откровено за ролите й, за красотата, за празниците и за… всъщност, вижте сами:

Здравей, няма как да не започнем с въпроса: Какво празнува – Свети Валентин или Трифон Зарезан?
Нито едно от двете.

Защо?
Ами, не мисля, че точно на 14 февруари трябва да кажеш на човека до себе си „Обичам те”. Ако това наистина е така, трябва да му го казваш всеки ден. По същия начин мисля и за всички онези, с извинение, сополиви „Ден на майката”, „Ден на бащата”, „Ден на детето”…  в крайна сметка, ние винаги ще останем деца на родителите си и винаги ще се обичаме. Защо вместо да им показваме всеки ден с малки жестове какво чувстваме към тях, да трябва точно на някаква си дата да си кажем „Обичам те”?

В този смисъл - има ли човек до теб?
Да, имам си приятел, когото много обичам.

Графикът ти е доста зает напоследък. Той не се ли сърди, че нямаш много време за него?
Да, има го и този момент, обаче това е положението. Обичам да съм навсякъде, да съм заета и да върша много неща...

Как реши, че искаш да станеш актриса?
Това не беше решение. Просто така се случи. Когато бях на 17, придружих тогавашния ми приятел на кастинг за един филм. Чаках го отвън, но излезе асистент-режисьорът и ме видя. Поиска да вляза и да се явя за роля. Казах му, че по никакъв начин не съм подготвена за кастинг, но все пак се съгласих. Накараха ме да се разходя пред камерата, режисьорът ме хареса и ме попитаха „Мислиш ли, че можеш да се справиш?” И така, дадоха ми ролята. Снимките бяха в Пловдив, продължиха две седмици. Тогава взех първия си голям хонорар, за първи път имах повече пари накуп, които аз съм си изкарала. После кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме и оттам се завъртяха нещата.

Как се казваше филмът?
„Последният бей на Балканите” - копродукция между няколко държави. Беше доста предизвикателно, имах и гола любовна сцена, в която си партнирах с главния актьор -  французин на име Арно Бинар. Бях в ролята на кабаретна певица, а Теодосий Спасов ми беше направил текста и музиката. Мисля, че се получи хубаво .

Някой от семейството ти занимавал ли се е с кино или театър?
Не, баща ми е художник. Когато реших да кандидатствам в НАТФИЗ, той ми каза, че тук, в България, не е много цветущо за развитие в подобни професии. Засега, да чукам на дърво, добре ми вървят нещата. Надявам се да продължи така. Искам работа, работа, работа, колкото повече, толкова по-добре!

Има ли някакъв образ, който искаш да изиграеш?
Винаги говоря за един филм, който се е запечатал в съзнанието  ми отдавна – „Франсис”, с участието на любимата ми актриса - Джесика Ланг. Биографичен е. Според мен и у нас има нужда да се направи такъв филм. Например - за Катя Паскалева или за Невена Коканова, а някоя млада актриса да ги изиграе. Това ми е мечта, да се потопя изцяло в ролята на друг човек, който реално е съществувал и е имал значение за културата или изкуството.

Образите, в които те виждаме, са все много драматични. Би ли изиграла комедийна роля?
Да, но ако наистина си заслужава, защото комедията е много труден жанр. Когато играеш в такава роля, независимо дали в кино или в театър, не е важно да си смешен. Много е пипкаво, защото е супер лесно да преминеш границата на халтурата - да си мислиш, че нещо е много забавно, а всъщност то да е грозно.

Остава ли ти все пак някакво време за себе си?
Не, никакво.

Вълнуваш ли се от модата?
Ами, интересувам се, но харесвам нестандартни неща. Например ако си харесам някоя блуза в магазин, искам да си я купя във възможно най-големия размер. Харесвам малко пънк стил, по-небрежните неща. Напоследък много ме кефят хипи лентите. Но не от онези сребърните, които са като диадема, ами просто от обикновен ластик.

Обичаш ли да ходиш на фризьор, на маникюр…?
Само, ако имам някакъв повод. Иначе избягвам да се подлагам на такива неща, защото съм фен на естественото, не обичам много гримовете. Харесвам абсолютно изчистените лица, единственото, което си слагам е основа и руж, най-много да добавя спирала и вазелин. Малко недоверчива съм по отношение на фризьорите. Може би, защото преди имах страшно дълга коса, до кръста. Мислех си, че тя вече е събрала твърде много енергия – и положителна, и отрицателна, затова я отрязах. В началото много ми липсваше, но после започнах да се харесвам и иначе, и свикнах.

Каква прическа си направи?
Беше много филирана и с бретон.

Значи трудно взимаш решения за радикални промени във външността си?
Зависи. В „Стъклен дом” се наложи да направя такава, защото героинята ми Сиaна направи опит за самоубийство и след това преживя кардинална промяна – не само вътрешна, но и външна.  Сменихме облеклото, обувките и разбира се, прическата. Склонна съм на радикални промени, но основно, ако работата ми го изисква.

В "Стъклен дом" има хора, които се грижат за начина, по който изглеждате. Добре ли се чувстваш в дрехите на  твоята героиня?
Да ти кажа честно, не, не се чувствам добре. От всички герои в сериала, Сиaна е с най-ненатрапчив стил на обличане, имахме известни търкания по този въпрос, но това се изглади. Основно, защото героинята ми се разви в съвсем друга посока. По принцип, тя е облечена по начин, по който никога не бих се облякла в живота си. Всичко това обаче е нормално, дрехите имат отношение към персонажа ти, помагат ти да промениш изцяло излъчването си, а е много важно да можеш да си вършиш работата, както трябва.

Кое ти беше най-трудно да приемеш в стила й?
Токчетата. Да ти кажа и до ден днешен не мога да се науча да ходя на високи обувки. Това ми е най-голямата мъка. Ето, сега например, за премиерата на „ТILT” си бях купила едни жестоки обувки с ниско токче, обаче по едно време започна да ми е Адски неудобно.

Като говорим за предизвикателства, притесняваше ли те голата сцена в „TILT”?
Не. Тя беше доста приятно заснета, издържана е естетически, а и с Явор (Бахаров - б.а.) сме много добри приятели. Мисля, че добре се справихме.

Външността на една актриса е важна. Спазваш ли диети?
Да, в момента спазвам една 90-дневна диета. Не се лишавам от нищо, просто се храня разделно. Пия по литър и половина вода, а също и страшно много чай.

Алкохол?
Фен съм на бирата, позволявам си от време на време да обърна няколко бирички. Обожавам също виното, и бяло, и червено.

Спортуваш ли?
Преди ходех усилено на латиноамерикански танци, тренирах много и в продължение на доста време - около 5-6 години. Сега имам карта за фитнес, но просто не ми остава свободна минутка. Напрежението допринася за поддръжката на тялото, колкото повече стрес, толкова повече калории изгаряш (смее се).

А, как си почиваш?
Обичам да чета, да гледам филми.

Кой е последният филм, който те впечатли?
“ТILT”! (смее се) Шегувам се, много си го харесвам, но последно гледах „The King Speech” (Речта на краля), жестока актьорска игра.

Значима за теб книга?
Една от любимите ми, която обичам още от детството и съм я чела вече поне три пъти, е „Сърце” на Адмондо де Амичи . И досега, всеки път като тръгна да я чета, плача – страхотна книга е. Иначе тези дни прочетох биографията на Чарли Чаплин, купих си и три книжки на Ерик-Еманюел Шмит , изчетох ги за три дни. Директорът на сливенския театър ми даде „Сто години самота” на Маркес, защото никъде я няма, (а в антикварните магазини струва по 100 лева) и сега мисля да се отдам на нея. 

Каква музика слушаш?
Зарибена съм по дръменбейса, много слушам Netsky . Харесвам супер много и последното парче на Rusko – „Hold On”. Иначе слушам и много рок, аз съм от такова семейство - баща ми е израснал с „Rolling Stones” и „Beatles”, и вкъщи само такава музика се слуша. Иначе харесвам много нашумелите напоследък „The Kooks”, също „Kasabian”… като цяло - доста различна музика от тази, която пускат по повечето клубове и заведения.

Вярваща ли си?
Да, много. Не ходя всяка неделя, но когато съм в особено гадно състояние, обичам да ходя на църква.

Ако не беше станала актриса или ако в някакъв момент решиш да се преориентираш, в какво би се пробвала?
Преди много време исках да се занимавам с журналистика. И досега тази професия много ми харесва. Имам предвид обаче онази журналистика, която се занимава с хората на дъното на обществото. Много ми допада и психоанализата - да се занимаваш с хора, които имат проблеми. Може би, защото съм актриса, ме привличат „различните” - с различна сексуална ориентация , жени, които имат проблеми с алкохола, с наркотиците, които са болни от анорексия или булимия, със здравословни проблеми… те и темите, които повдигат са ми много интересни.

Мислиш ли да заминеш да работиш някъде в чужбина?
Засега нямам такива планове, но ако, да речем усетя, че зациклям тук, бих. В момента нямам време да си оправя английския и италианския. Освен това, за да заминеш в чужбина и да искаш да се занимаваш с актьорство, ти трябват пиари, хора, които да те водят по кастинги, там те са платени. Необходимо е да имаш и доста сериозни връзки…

Освен на големия и малкия екран, в какви други твои професионални изяви могат да те видят хората?
В момента репетирам една пиеса с Ивайло Христов, казва се „Живот на три” и е от Ясмин Реза. Премиерата в Пловдив ще бъде на 24 и 25 февруари, а тук в Модерен театър - в края на март. Лятото, живот и здраве, заминавам за Варна, започвам репетиции за „Вуйчо Ваньо”. Ще играя Елена Андреевна . Там ще си партнирам с групата на варненския театър, която е доста силна. Иначе си работя за сериала ("Стъклен дом” б.а.), надявам се да имам и още ангажименти, това ме поддържа. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, защото много млади и талантливи хора нямат възможността, които имаме аз, Явор (Бахаров – б.а.) и останалите.