Вероятно всички фенове на новите таланти добре помнят момента, в който едно младо и много симпатично момче се появи на сцената на „Гласът на България” - приглушена светлина, пиано, но всичко това само допълнение към перфектно и емоционално изпълнение на вечнозеления хит “Ain’t No Sunshine”. Именно - това беше първата ни среща с Тодор Гаджалов. Той вече е на 21г. и не е част от никое музикално риалити, но страстта му към музиката не е затихнала, тъкмо напротив. Последното му парче „Но не и без теб” вече си има и клип, а ние се възползвахме от момента да поговорим с него за музиката, за миналото, за това какво се случва след „Гласът на България”, за бъдещето, за семейството и за… банани:
Имаш ново парче „Но не и без теб” - колко време ти отне да го направиш?
Самата композиция я направих за 15-20 минути – като цяло тя няма кой знае колко сложна структура. После аранжимента, който направиха Апо и Невена им отне около 2-3 седмици някъде. Текстът пък го написахме заедно с една моя приятелка, казва се Еми – за два часа някъде. Общо взето – доста бързо стана.
Това значи, че е имало вдъхновение?
О, да, определено. Имаме много идеи, направо гъмжим от такива.
Интересно ми е, когато правиш ново парче – кое ти е по-важно – на теб да ти харесва или търсиш по-скоро комерсиалния ефект?
„Still Love You” – първото парче, което направих след „Гласът на България”, беше изцяло такова, че на мен да ми се харесва. Новото е малко по–комерсиално заради аранжимента, който му придава по-различно звучене. Иначе композицията е моя – когато композирам на пианото, всяко парче звучи като балада. Мисля обаче, че „Но не и без тебн” определено е нещо, което не сме чували в България. Много по-различно е и все пак има комерсиално звучене. И на мен ми е интересно как ще се приеме.
Ако имаше пълна свобода и независимо от това каква песен ще направиш, беше сигурно, че ще е успешна – каква би била тя?
Със сигурност нямаше да звучи като българска. В момента нещата, които правя, ги побългаряваме леко, защото иначе не биха се приели добре според мен. Това е единственото, което правя, за да се харесам повече. Но всъщност не бих правил нещо кой знае колко по-различно, защото в крайна сметка това са моите мелодии, моята глава и правя това, което харесвам.
Коя част от работата на певеца те кефи най-много?
Пеенето пред хора на сцена. Ама да има много хора, да не се вижда краят на тълпата – изключително яко преживяване е.
Нямаш ли сценична треска?
Колкото повече участия трупам, толкова по-малко го има притеснението.
Извън сцената и твоята работа - каква музика слушаш вкъщи?
Майкъл Джексън ми е любимият изпълнител. Много го слушам от няколко години и така да се каже, изучавам музиката му из основи. Иначе основно аренби - Usher, Ne-Yo, напоследък Джъстин Бийбър пуска много готини парчета…
Той е доста противоречиво приеман – много хора смятат, че славата му е по-скоро някакво недоразумение?
Аз мисля, че нямат причина– той здраво си бачка и според мен всичко е постигнал с много работа.
Какво се случи с живота ти след като приключи участието ти в „Гласът на България” – промени ли се нещо в личен или професионален план?
Мога да кажа определено, че след шоуто представите ми за нещата доста се промениха. Предаването ми се отрази положително от гледна точка на това, че намерих екип, с който да работя – имам предвид Апо и Невена. С тях продължаваме да работим заедно, имаме вече няколко разработени проекта и им предстои реализация в близко бъдеще. Колкото до начина ми на живот – той се беше променил малко покрай шоуто и след това ми беше малко трудно да се върна към предишния ритъм. Но в крайна сметка нещата се наместиха, макар и вече да са малко различни.
Повярва ли си повече благодарение на участието си в шоуто или винаги си си вярвал?
Аз си вярвам по принцип, обаче знам, че без работа няма как да станат нещата. Това ми стана още по-ясно след участието ми в шоуто. Трябва здрава работа! Сега напоследък доста съм се активизирал - занимавам се с нови проекти. Интересувам се много от световната сцена, от това как се случват нещата там. Защото моята представа за бъдещето ми е да се реализирам и навън.
Би ли участвал в някакъв музикален риалити формат в чужбина?
Да, защо не – в Англия например. Ходих в Англия и се влюбих в това място – уникално е!
Не те ли притеснява факта, че там конкуренцията е доста по-сериозна?
Знам, да, естествено – всички са ужасно добри, сцената е на съвсем друго ниво. Определено трябва да си различен, за да имаш шанс.
Имаш ли пример в световен план, който да следваш?
Не, нямам един конкретен пример. Гледам в повече от една посока - ако не стане с едно, да пробвам с друго. Но винаги съм се стремял към едно – да успея с музиката си.
Не, вече са ме оставили да се развивам сам. В момента те са си в Пловдив, а аз от една-две години съм в София, така че не могат да упражняват вече толкова сериозен контрол, а и мисля, че и според тях такъв вече не е необходим.
Някой от родителите ти занимава ли се с музика?
Не, никой. Само аз. Но хубавото е, че от малък са усетили, че имам потенциал и са ме ориентирали в тази посока. Иначе сега можеше да съм неориентиран… студент (смеем се). В момента се чуваме по телефона, през седмица-две се прибирам в Пловдив.
Имаш ли братя или сестри и те имат ли общо с някакво изкуство?
Имам сестра, тя е на 27. Завърши право миналата година. Единственият музикант в рода е бил прадядо ми, който е бил самоук цигулар. Братовчед ми е тромпетист. И той като мен се казва Тодор Гаджалов и в класическите джаз среди е доста познато име.
Изглеждаш доста целеустремен и често казваш, че трябва много работа. Това изисква много енергия и ми е интересно - трудно ли ти е да ставаш рано сутрин?
Не, аз спя леко и се събужда от най-малкото нещо. Освен ако не съм ужасно изморен. Иначе обикновено мога да стана от първата аларма - съвсем веднага, независимо че много ми се спи.
Готвиш ли?
Да, понякога. Гледам рецепти в интернет и си готвя разни интересни неща. Обичам да експериментирам и да правя някакви мултифункционални манджи с две хиляди неща в тях.
Имаш ли си любимо ядене?
Да, обичам много банани. Ям почти всеки ден.
Сега накъде?
Само напред.
