Тя се казва Антоанета Димитрова, на 43 години е и живее в София. По-голямата част от детството си е прекарала при баба си, която я научава да плете и да прави всякакви сръчнотии с ръцете си и голяма доза въображение. Едва на 4-годишна възраст тя се научава на основната плетка на една кука, която всъщност е базата на всяко плетиво от този род. Когато тръгнала на училище, вече можела да плете шалове и шапки и знаела различните видове плетки и техники. До четвърти клас вече можела да шие и да крои и така талантите й се развили до неузнаваемост. След седми клас заминава за Москва, където продължава да се занимава с хобито си и се записва на курс по шев и кройка. Владее декупажна техника, пачуърк, плетене с мъниста, както и различни техники за декорация.
Кога започна да се занимаваш с изработката на мартеници?
От малка плета мартеници. Плетивото е моята страст. През годините работех като мениджър, счетоводител, личен асистент и какво ли още не, но през цялото време не спирах да се занимавам с изработването на всякакви сувенири, бижута и украшения. Правя мартеници и на дъщеря ми всяка година, това е нещо като семейна традиция.
Кога превърна хобито в професия?
Преди около две години аз и моя добра приятелка решихме да направим магазинче, което впоследствие се превърна в галерия и наш втори дом, където да продаваме ръчно изработените от нас сувенири. Така се роди галерия „Магика”. Всичко направихме с много любов и мерак и мисля, че се получи доста добре. Колкото до самите мартеници, които правя аз, вдъхновението идва от природата и от слабостта ми към плетивото. Всичките ми мартеници, или поне повечето, са плетени на една кука, а моделите измислям сама.
Какви материали използваш за своите мартеници?
Разбира се, едната кука, вълшебната ми пръчица (смее се), нейните помощници памучните прежди, мъниста, закопчалки и други малки тайни. Използвам памучните прежди, защото са по-приятни на допир и не дразнят кожата - това препоръчвам и на всички, които се заемат с правенето на мартеници.
С какво са различни твоите мартенички?
Залагам на това, което съм видяла от баба си, не разбирам абстрактното и модерното. Мартеницата носи своята традиция и не се опитвам да избягам от нея, а само да я украся и да я пречупя през погледа си. Правя най-различни неща - пръстени, гривни, обици, гердани, животни, брошки и всякакви други фигурки. Всяка мартеница символизира нещо естествено и земно.
Какво би посъветвала нашите читателки, които биха искали да си изплетат сами мартеница?
Бих ги посъветвала да отидат до най-близкия магазин за прежда и да се заредят с по една кука, прежда и търпение. Информация за това как и какво може да се направи има навсякъде из интернет, като най-подходящи са дамските форуми - там има всичко. Тези, които проявят желание биха могли да се отбият за съвет в галерията, за кратък базисен урок по плетиво за начинаещи безплатно.
