„Абе, стига с тоя парцал, измисли нещо друго бе, Ненчо…” – гласът е на Любо Нейков. Разнася се из зала „Люмиер”, където тече репетиция на скеч с гейове за предаването „Комиците”. Търпеливо изчаквам сценката да свърши, Любо да извади слушалките от ушите си и да обърне внимание на мен и на моите въпроси. Искам да разбера повече за светата троица – Любо ел.техник-Любо актьор и Любо баща.
- Днес, специално за срещата с теб, съм си облякла усмихнатата фланелка (показвам му голямата розова усмивка на тениската си с надпис Splendid smile for you)
- (усмихва се) О, браво! Да ти кажа даже не съм виждал въпросите ти предварително.
- Да не те изненадам сега?
- Ами, изненадай ме!
Завършил си Техникум по електротехника в Червен бряг - какво е общото между електротехниката и кукловодството?
Едното е техника, ток, другото е точно тази мъртва материя да я одухотвориш, да я накараш да оживее.
Кога ти светна лампичката, че искаш да се занимаваш с театър, а не с електрически кабели?
Много рано, много преди техникума, още в 4 клас. Прецених, че в гимназията са ми омръзнали едни и същи преподаватели и затова смених училището. Нямаше средно училище наблизо, в което да се занимавам с театър или литература. Изборът беше икономически техникум, където бяха предимно момичета, гимназия или механоелектротехникум, който беше по за момчета.
Занимавал си се с буфосинхрон по това време. Това ли беше начинът да се доближиш до онова, което ти е на сърцето?
С буфосинхрон започнах да се занимавам от 8 клас. Правихме различни неща с колегите. Даже ни включиха в една голяма програма с танцьорки, илюзионист, асистентки. Обикаляхме различни заведения и много се забавлявахме.
Играл си Лебедово езеро...
Дааааа. Играл съм всичко - от бебе до баба, от пръчка до дръвце.
Включително и Лили Иванова?
Едно време, като дете. Оттогава ненавиждам червило.
