Непрекъснато ни обясняват как раждането на дете е свещенодействие, а когато станем майки, хората около нас се държат така, сякаш нямаме идеи, интереси или собствено мнение. Много работодатели отказват да ни наемат на работа, когато сме в “детеродна” възраст”. Петя Кирилова - Грейди  винаги е намирала този тип “смесени послания” за объркващи и несправедливи. Затова се чувства длъжна да започне да говори с колкото се може повече хора за тези неща. Прави го посредством блога си openlyfeminist.com. Прави го и в LadyZone.bg, по повод щекотливата тема, която разработихме – аборт.

За теб знам, че не само имаш позиция по много важни въпроси, но и винаги имаш силни аргументи, за да я защитиш. Каква е позицията ти по щекотлива тема като абортите. Каква асоциация извиква у теб думичката аборт?
Нежеланата бременност е част от живота и всяка жена трябва да има възможност да реши спокойно как да постъпи в такъв случай. Ако избере да направи аборт, трябва да бъде подкрепена. Да направиш аборт не е повод за гордост, нито е геройство, но също така не бива да е повод за срам, дълбоко съжаление или пък подигравки. Гордея се, че българското законодателство е прогресивно в това отношение и всяка жена в България има право на аборт.  

Това, което ме притеснява, е, че в България много жени изглежда правят аборт не защото им се случило нещо извънредно, а защото не са правили безопасен секс. България е на трето място по брой аборти на глава от населението и на първо място по аборти сред тийнейджърите в Европа. Тези данни са шокиращи. Очевидно страдаме от системна неграмотност и имаме много ниска сексуална култура. Това трябва да се промени.

Как би постъпила ти, ако днес денят ти започне със сутрешно гадене и повръщане, а следобед вече имаш две чертички на теста за бременност?
Ако ми се случи в момента, по всяка вероятност ще избера да имам дете, защото със съпруга ми планираме да бъдем родители в недалечното бъдеще. Ако ми се беше случило преди 5 години, веднага щях да направя аборт. Лесно е човек да роди дете, трудно е да бъде добър родител.

Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото...
Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.

Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.

Някои хора съзнателно избират да направят аборт, на други им се случва, без да го искат (по здравословни причини, например). Какво е мнението ти за този избор и за хората, които го правят? Дали не им лепваме незаслужени етикети понякога?
Жените, които избират да правят аборт, са от всякакви социално-икономически сегменти - бедни, богати, образовани, необразовани. 60% от жените, които правят аборт, са под 25 години, около 80% от тях не са омъжени. Четох някъде, че в България 40% от жените са правили поне един аборт, а само 20% от всички бременности са планирани. За сравнение, процентът планирани бременности в Западна Европа е между 60% и 70%. Че няма смисъл от етикети, то е ясно. Това, на което трябва да обърнем внимание, обаче е, че очевидно младите хора в България имат отчайваща нужда някой да поговори с тях като с големи хора: за секса и контрацептивите, за репродуктивното здраве и за сексуалната интимност.

В България освен тежестта на личния избор много тежи и аргументът „какво ще кажат другите”. Като човек, живеещ в чужбина, мислиш ли, че това е балкански синдром или хората навсякъде се съобразяват с чуждото мнение?
Това не е балкански синдром. В Щатите, например, християни фундаменталисти организират огромни кампании против правото на жените да правят аборт. Радвам се, че в България нашето право да разполагаме с телата си не се подлага на въпрос. Факт е, че когато една жена има подкрепа около себе си (от интимния й партньор, от родители и приятелите й), тя много по-бързо преодолява ефектите от нежеланата бременност.

Какво може да улесни избора на жените в България? Трябва ли да са по-информирани, по-независими финансово, по-неемоционални?
Трябва да направим така, че да не се налага толкова много млади жени да правят аборти: противозачатъчните хапчета и презервативите са наши приятели. ;) В България цари ужасна дезинформация относно контрацептивите. Със собствените си уши съм чувала млади, образовани жени да казват, че ги е страх от хапчетата. Мислят, че съдържат големи количества хормони, от които се пълнее и започват да ти растат мустаци (?!!!!). Това НЕ Е ВЯРНО.

Ако една жена подозира, че е бременна и не желае да бъде майка, да действа бързо: тест, лекар и час за аборт. Колкото по-рано бъде направен абортът, толкова по-незабележими са ефектите на нежеланата бременност върху тялото и психиката.

Ако наистина решат да направят аборт, ВЕДНАГА да споделят с близък човек: партньор, приятел, родител. Когато човек е с любимите си хора и чувства тяхната подкрепа, може да се справи с МНОГО по-трудни неща от един аборт.

И последно, държавата губи от липсата на адекватна сексуална култура. Минимални инвестиции в образование и информационни кампании биха спестили хиляди и милиони, които иначе биха били похарчени за медицински интервенции.