Коя е жената, чиито черти вдъхновяват Георги Чапкънов да извае статуята на София? Как Радой Ралин става спасител на паметника на Чарли Чаплин в Габрово? При какви обстоятелства великият актьор Константин Кисимов втрещява една кралска кобра в Индия?

Защо гениалният режисьор Федерико Фелини избира тъкмо Чапа да вае портрета му? Какви ли още истории щяха да разказват статуите и портретите, излезли изпод ръцете на Георги Чапкънов, ако можеха да говорят?

Журналистката Елена Кръстева разкрива някои от най-интересните от тях в книгата-албум "И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи". 

Луксозният том от 132 цветни страници включва снимки от архива на Георги Чапкънов и исторически кадри, заснети от журналиста и фотограф Иван Бакалов в ателието на скулптора.

Книгата излиза с финансовата подкрепа на Министерството на културата и логото на издателство "Кръг", а оформлението е на художника Дамян Дамянов.

"В тези нелеки за всички времена решихме да издадем именно тази книга, защото това е нашият начин да подкрепим хората на духа тук и сега. "И Чапа създаде света" е написана достъпно, предназначена за най-широк кръг читатели. Те ще се срещнат не само с шедьоврите на Георги Чапкънов, но и с непознати страни от неговия публичен образ, които авторката разкрива за първи път", отбелязва главната редакторка на издателството Николета Руева.

"И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи" проследява пътя и великите срещи в живота и изкуството на Георги Чапкънов. Скулпторът е и разказвач, и главен герой, а спомените му са безценен извор за една безвъзвратно отминала епоха и нейните личности. Сред тях са Владимир Димитров – Майстора, Андрей Николов, Николай Райнов, Йордан Радичков и много други. 

Между страниците на великолепния том читателите ще открият още един талант на ваятеля – този на нежен поет.

Авторката на "И Чапа създаде света" Елена Кръстева е дългогодишен журналист със стотици интервюта със забележителни фигури в българската и световната култура. Настоящото издание е втората ѝ книга след биографията на художника Никола Манев "Животописни истории".