Усмивката ми посрещна утрото. Приготвях се за предизвикателствата на новия ден, но този път имаше нещо различно – вълнувах се! Избрах една от красивите си рокли, онази червената, която синхронизираше с романтичното ми настроение. Изглеждах зашеметяващо. Запътих се за работа...
Работният ми ден спореше, всичко вървеше по мед и масло, защото бях щастлива. Изживявах онези моменти, в които се чувствах специална, красива, успешна, харесвана. В главата ми се прокрадваха дръзки мисли за предстоящата ми среща! Да, аз имах среща, нещо което не се случва толкова често напоследък. Среща, която трябваше да бъде прекрасен завършек на натоварения ми ден.
Забраненият плод! – Дневникът на една кифла>>
Като всяка нормална жена изпитвах смесени чувства на сладко притеснение, но и радост от предстоящото събитие. Наближаваше часът, когато...
Кратко съобщение в социалните мрежи беше достатъчно да предизвика нов изблик на емоции. Гняв и разочарование помрачиха красивото ми лице. Емоциите завладяха цялото ми същество, когато обектът на моя интерес се „отдръпна” предпазливо с така опротивялото ми клише - „само приятели”. Стихията, която ме завладя сякаш помете всичко наоколо и опустоши всякаква надежда за нормални взаимоотношения с този човек...
„Диктатор” ли съм аз?
Егото ми пострада сериозно, когато същият този човек ми наложи поредната нова роля в собствения ми живот – „диктатор”. Обида, която задейства естествения импулс към сериозен себеанализ и търсене на несъществуващ проблем. Прекарах дни в размисъл – Къде греша? Направих инвентаризация на цялата си същност – разрових всяко кътче на моята душевност и характер – Отговор не намерих!
„Харесвам те, но само като приятел” – Дневникът на една кифла>>
Дълго време опитвах да „потъпча” себе си, за да угодя на другите, да приема тяхната представа за мен самата, да оправдая техните очаквания. Обвинявах се, че постоянно греша и се стараех да се покажа в „правилната” светлина. Чиста загуба на време...
