Пресечната точка между японските ужаси, обаче някак повлияни от Дейвид Линч, културата на маите, ранните символи на християнството и презокеанската представа на един талантлив екип за "малко американско общество", е игра на име „Сайлънт хил”. Първа й филмова екранизация беше през 2006г., а сега, след няколко отлагания, си има продължение на име „Сайлънт Хил: Откровение 3D”.


Този филм може да се похвали с наистина „уау”-визия, която те вкарва в толкова крив свят, че спокойно можеш да пропуснеш сюжетната линия и да си оставиш само едно сетиво – зрението. Ще се хареса не само на феновете на едноименните игри, но и на тези, които обичат да затаяват дъх в киносалона и да подскачат на неравни интервали по седалките. Към това можем да добавим и участието на Шон Бийн, Кери Ан-Мос (да, любимата на Нео в „Матрицата”) както и приятната роля на Аделаиде Клеманс.

В интерес на историята - сценарият първоначално е възложен на „стария” Роджър Ейвъри, който даже написал чернова, но не успял да я завърши, защото го вкарали в затвора за непредумишлено убийство на пътя и за още две по-ранни дела, включващи обвинения в телесни повреди, причинени в нетрезво състояние. Явно начало на кариера съвместно с Куентин Тарантино, в комбинация с написването на два сценария за лудницата „Сайлънт Хил”, не се отразяват добре на човек, който не е поне японец, но извън шегите – режисьорът Майкъл Дж. Басет се заема и ни разказва необичайната, пълна с минало и кошмари история на Хедър Мейсън. Тя и баща й постоянно бягат – според Хедър – от полицията, според баща й – от далеч по-ужасна опасност. След като той изчезва, Хедър пренебрегва всичките му предупреждения и се отправя именно към града, от който трябва да стои далеч. Нещо като онези филми, в които цялата зала крещи на момичето „не отваряй вратата, ще те изяде чудовището”, но тя я отваря. И я изяждат.

Е, тук „отворената врата” дава шанс на все по-неспокойната публика да се наслади на всички болни фантазии, които населяват „Сайлънт Хил” – като се започне от „валежи” от пепел на едри парцали и нестихваща мъгла, през мега садистичните болнични сестри с тела като от мъжките фантазии (е малко са измърляни, но какво пък, някои го предпочитат „мръсно”), но без лица, та до пластмасови манекени, които са били някога живи и хора… И разбира се, любимият трик на японските ужаси – чернокосо дете демон, което се появява светкавично пред лицето ти, за да ти изтръпне гръбначният стълб от ужас. Изобщо, ако има ад, това е телефонният му указател - и в него има снимки на гражданите му.

Разгледайте го в 3D по кината. От 2 ноември.