Обичам кулинарните книги, защото, докато разказват увлекателна история (често има преплетена и страстна любов), научаваш много полезни, реално съществуващи факти – за екзотични подправки, вкусови комбинации, които дори и през ум не са ти минавали. Готвенето е магия! За това как влиза в тенджерата всяка една от вълшебните съставки може да се разкаже много красиво. Буквално да ти се прииска по ръцете да ти се стича кристално прозрачен лимонов сок, а върха на езика ти да изтръпва от лют кайенски пипер, смесен с черен шоколад.
„Yes, chef” е автобиографична книга на готвача Маркус Самуелсон. С нея той отваря широко вратата към света на африканската кухня. Какво, мислите, готвят в Етиопия? А знаете ли кое е характерното ястие за Мозамбик?
Бербере е подправката, на която ухае всяка страница от тази кулинарна книга. Това е етиопска смес от подправки с червено-оранжев цвят, в която има чесън, джинджифил и сушени на слънце люти чушлета. И точно като нея, книгата е пикантна, защото показва трудностите, през които минава едно момче, останало без майка в гладна Етиопия, докато направи своя мечтан ресторант в Харлем, където вечерят президентът Клинтън, Марта Стюарт, Боно и други известни личности.
Истинското име на Маркус Самуелсон е Касахун Цегие. Осиновен е, когато е на 3 години, заедно с по-голямата му сестра, от шведи. В семейството им вече има едно тъмнокожо дете. А колкото до расата и дали тя някога е била от значение за вторите му родители, Маркус споделя следното – „На 45 години Ан-Мари Самуелсон най-сетне станала майка. Анна не била черна или бяла, била чиста радост.”
Любовта му към домашната храна идва от готвенето на майка му и баба му. Печеното пиле на баба му, която той нарича мурмур, е нещо, което го кара да тича към дома й след училище. Маркус, или Маке, както го наричала баба му, обичал да ходи при нея и да се наслаждава на аромата в кухнята й и на сръчните й ръце. „Запазената й марка в готварството беше печеното пиле, което означаваше пилешка супа на следващия ден. Беше толкова вкусно, съвършената храна, топло като прегръдка, която само баба ти може да ти даде. Като поглеждам назад, си давам сметка, че храната, приготвена от баба ми, беше въведението ми в селската кухня.”
Майка му пък запалва любовта му към вкусната храна с нейните зелеви рулца.
„...бяха специални, защото самото приготовление на ястието я принуждаваше да забави темпото, така че аз можех да се радвам на присъствието й толкова, колкото и на готвенето. Диенсин (или дим сум) буквално се превежда от китайски като „малки късчета сърце”. Зелевите рулца на майка ми бяха моят диенсин.”
Това е книга за оптимисти и за хора, които имат хъса да следват мечтите си. Защото пътят от хилядите обелени картофи до мястото на главен готвач не е лек и не е поднeсен на никого като рохко сварено яйце за закуска – наготово и навреме. Напротив! Както пише шеф Джун Йошида в предговора – „В кухнята обикновено се крещи, псува се, правят се сексистки шеги и всичко е остро и горещо. И това е 6 или 7 дни в седмицата. По 15 часа. Една грешка е достатъчна да провали цялата вечер. Болката е нещо, с което сме свикнали и тя остава на заден план. Когато всичко свърши и ти си мръсен, миришеш на пържено или риба, единствената ти мисъл е да изпушил една цигара и да отвориш една студена бира.”
В най-трудния момент от живота му, когато Маркус се разделя с партньора си от прословутия ресторант „Аквавит” и трябва да му заплати солидна сума обезщетение, за да може да използва собственото си име в бъдеще, е избран да приготви първата официална вечеря, организирана от Барак Обама в чест на гостуването на индийския министър-председател Манмохан Сингх и неговата съпруга. След изтощителна работа, докато междувременно участва и печели и предаването „Топ шеф мастърс”, накрая поднася на високите гости богато меню, включващо карамелизирана козя брада с пушено зелено зеле и желета с маракуя и ванилия.
Книгата може да спечелите като се включите в нашата игра с награди
Любим цитат от книгата:
"Този тъмен шкаф беше нейната кутия за бижута и ярките желета и конфитюри бяха скъпоценните й камъни."
Оценка 9 от 10
Книгата е лека за четене и увлича още от първата глава. Действието е леко протяжно, а наративът прекалено детайлен някъде към средата, което те кара да не внимаваш много в смисъла, а очите ти само да пробягват по редовете. Факт е обаче, че светът ще стане по-вкусно място, след като прочетете тази книга. А и ще имате поредното доказателство, че съдбата обича смелите!
