"Спомням си" е новият спектакъл на Петър Пашов-младши, за чиито сценарий режисьорът се вдъхновява от текстовете на световноизвести писатели като Ървин Уелш, Ингмар Бергман, Михаил Булгаков, Даниил Хармс, Антон Чехов, Висарион Белински, Валери Петров, Димитър Подвързачов и Туве Янсон.
Връщам се. Спомням си. Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам.
"Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно…" Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата..."Това беше златен век." "Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина."
Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа "кое се случва наистина и кое-не и сега аз буден ли съм или сънувам", докато повярвам, че отново съм "там", отново съм "онзи", който бях, отново настъпва "Златният век"!... Телефонът звъни... Баба ми. Тя не беше ли умряла?
Цитатите, които изговарям, са "завръщане у дома", език, който превежда "онзи живот", код, който отключва движението назад, надолу, завинаги, за да откриеш на дъното, че споменът е сцена, а ти си театрален персонаж.
Пристигна. "Значи това било смъртта… Първи кулиси, втори кулиси, а нататък… празно пространство… И никакви декори..." (по Чехов).
Постановката с участието на актьора Даниел Русев по сценарий и режисура на Петър Пашов-младши можете да гледате този четвъртък (26 октомври) от 19:30 ч. в АТЕЛИЕ 313.
