Нобеловата награда за литература за 2025 г. бе присъдена на 71-годишния унгарски писател Ласло Краснахоркаи, обяви журито, цитирано от АФП.
Писателят бе награден „за своето завладяващо и визионерско творчество, което в средата на апокалиптичен ужас потвърждава силата на изкуството“, обясни журито.
Унгарският писател често е описван като постмодерния „повелител на апокалипсиса“.
„Той е хипнотичен автор“, казва поетът Джордж Сиртес, преводачът на Краснахоркай на английски, в интервю за АФП.
„Той те въвлича в своя свят, докато създадените от него образи не започнат да отекват в теб, докато неговото виждане за ред и хаос не се превърне в твое собствено“, обясни Сиртес.
Досега единственият унгарец, удостоен с Нобеловата награда за литература, беше покойният Имре Кертес, отличен през 2002 г. за полуавтобиографичния си роман „Без съдба“ (Fatelessness), в който разказва за оцеляването си по време на Холокоста.
Биография
Роден през 1954 г. в малкия град Дюла, в югоизточна Унгария, Краснахоркай днес е на 71 години. Той израства в еврейско семейство от средната класа.
Писателят черпи вдъхновение както от преживяванията си под комунистическия режим, така и от обширните пътувания, които предприема, след като през 1987 г. за първи път заминава в чужбина – в Западен Берлин, по покана за писателска стипендия.
Неговите романи, разкази и есета са най-популярни в Германия – страна, в която живее дълги години – както и в родната му Унгария, където мнозина го смятат за най-значимия жив автор на нацията.
Критиците често го определят като труден и взискателен автор. Самият Краснахоркай описва стила си като „реалността, разгледана до точката на лудост“.
Склонността му към дълги изречения и почти пълната липса на абзаци са го превърнали в писател с репутация на „обсесивен“.
Творчество
Разглеждайки темите на постмодерната дистопия и меланхолията, първият му роман „Сатантанго“ (1985) го извежда на литературната сцена в Унгария и остава най-известното му произведение.
Разказвайки за живота в едно западнало село от комунистическата епоха, книгата впечатлява с безкомпромисния си стил – дванадесет глави, всяка от които представлява един-единствен абзац. Преводачът Джордж Сиртес го описва като „бавен поток от наративна лава“.
„Това е книга за хора, които търсят нещо различно от забавление... които имат вкус към болезнената красота“, споделя Краснахоркай в интервю.
През 1994 г. „Сатантанго“ е екранизиран от прочутия унгарски режисьор Бела Тар – в седемчасов филм със същото име.
Тар пренася на екрана и романа „Меланхолията на съпротивата“ (1989), чието действие също се развива в мрачен, посткомунистически пейзаж, във филма си от 2000 г. „Хармониите на Верктмайстер“.
Краснахоркай често е сравняван с ирландския писател Самюъл Бекет и руския класик Фьодор Достоевски. Покойната американска критичка Сюзън Зонтаг го нарича „съвременния унгарски майстор на апокалипсиса, достоен за сравнение с Гогол и Мелвил“.
Неговият роман „Война и война“ (1999) е определен от литературния критик Джеймс Ууд от списание The New Yorker като „едно от най-дълбоко смущаващите преживявания, които съм имал като читател“.
„Почувствах, че литературата ме беше довела възможно най-близо до това да обитавам съзнанието на друг човек,“ пише Ууд.
Награди
През 2015 г. Краснахоркай получава британската награда „Букър“ за цялостно творчество и изразява надежда, че това отличие ще му помогне да достигне до по-широка аудитория.
Като първия унгарски автор, удостоен с тази награда, той споменава като свои източници на вдъхновение писателя Франц Кафка, музиканта Джими Хендрикс и японския град Киото.
„Надявам се с помощта на тази награда да намеря нови читатели в англоезичния свят“, казва той пред АФП след церемонията.
Попитан за апокалиптичните образи в творчеството си, Краснахоркай отговаря: „Може би съм писател, който създава романи за читатели, търсещи красотата в ада“.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
