По българска земя ходя, български песни пея…
На 18-ти май от 19:00 часа на сцената в Зала 1 на НДК Валя Балканска, заедно с гайдаря Петър Янев и ансамбъл „Родопа“, ще ни пренесат в космоса на родопската музика и ще отключат генетичния код на българщината у всеки от нас, като изпълнят най-обичаните родопски песни.
Валя Младенова Балканска е родена с името Фейме Кестебекова на 8 януари 1942 г. в село Арда. На 18-годишна възраст хвърля забрадката и като в приказките - от скромно и бедно момиче Файме извървява пътя до световноизвестна певица и до това да няма българин, който да не знае и да не се гордее с нейните песни, и с прекрасния й глас.
На 75 години Валя Балканска продължава да е музикалният паспорт на България и да радва своята публика с многобройните си участия у нас и в чужбина. Певческата й кариера започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопи“ – Смолян, част от който е и до ден-днешен. Най-известният ѝ запис е самостоятелно изпълнение на песента „Излел е Делю хайдутин“, направен в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и издаден на плоча в САЩ.
През 1977 г. песента полита в космоса - на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър“ на НАСА.
Седем години по-късно единствената тогава телевизия у нас излъчва документалната поредица на проф. Карл Сейгън „Космос”, където песента на Валя зазвучава в 11-ти епизод и всички са изумени, включително и самата Валя, която научава, че гласът й лети в Космоса от колегите си, които предния ден гледали филма. Започват спорове за това как песента е напуснала пределите на България, а впоследствие и кой е нейният автор, кой е човекът, записал песента и как изпълнението на Валя преминава Желязната завеса и стига до космическите лаборатории на НАСА в Калифорния.
В репертоара ѝ, освен „Излел е Делю хайдутин“, влизат още стотици народни песни като „Шар планина“, „Девойко, бално ли ти е“, „Триста са пушки пукнали“, „Хайдутине се молеха“, „А бре, юначе лудо и младо“, „Горо ле, горо зелена“, „Майчинско, стара майчинско“ и много други.
Животът на Валя Балканска е толкова вдъхновяващ, че за нея излизат няколко книги. Първата е "Сама сред звездите" с автор Елена Хайтова. А в края на миналата година излезе петото преработено и допълнено издание „Глас от вечността” на Светозар Казанджиев.
Многобройни са отличията, които Валя получава през дългата си и успешна кариера. По повод 60-та си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство през 2002 г., Валя Балканска е наградена с орден „Стара планина“. Едни от най- свидните й награди са: еднометровата статуетка от Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис през 1997 г. и статуетката “Златен феномен”, която й е присъдена от българската асоциация “Феномени”, където установяват целебното въздействие на песните на Валя. И в САЩ, и в България, когато получава наградите, тя е облечена в любимия си сценичен костюм - оригинална, обшита със сърма, народна родопска носия. Този истински музеен експонат е на повече от 170 години и е много скъп за влюбената в родопския фолклор, певица. Но най-голямата награда си остава огромната любов на публиката, която я зарежда със сили да не спира да обикаля концертните сцени у нас и в чужбина.
Отгледала три деца и пет внучета, Валя Балканска с надежда очаква песенно родово попълнение. Въпреки че повече от 50 години е на сцените по цял свят, тя продължава да твърди, че още не е успяла да покаже на публиката всички любими песни, вярвайки безмерно в красотата на родопската песен.
От 25 години гайдарят Петър Янев е неизменно и навсякъде до Валя Балканска. Неговата гайда е звучала по всички краища на България и в много страни по света, разнасяйки магията на родопската музика. Отдаден изцяло на родопския фолклор, той е изпълнителен директор на ансамбъл “Родопа“, автор, изпълнител и разпространител на радопския дух и традиция.
